3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 789
София 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 271/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. Ч. – от [населено място] срещу Решение № 377 от 2.ХІ.2010 г. по гр.д. № 383/ 2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №353 от 8.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 598/ 2009 г. на Русенски районен съд, с което е от хвърлен искът на Г. А. Ч. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за установяване, че ответникът е прекъснал неправилно водоподаването на водомерен възел с партиден № 69/254 и осъждане на ответника да възстанови водоподаването, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като сочи разрешения материалноправен въпрос: следва ли да се възстанови водоподаването и при какво законово основание, по който счита, че няма константна практика, а правилното решение ще е от съществено значение за правото и приложението на цитираните в жалбата законови текстове.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен установителен иск и иск по чл. 109 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.58/2007 г.), вр. §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 2.ХІІ.2010 г. и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед съдържанието на Изложение към касационна жалба, следва да се приеме, че жалбоподателят не сочи кои е важният материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., разрешеният от съда материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните доказателства. Соченият правен въпрос от значение за изхода на делото трябва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Задължението на касатора да посочи правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
Въпреки това следва да се отбележи, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкува – нето му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 377 от 2.ХІ.2010 г. по гр.д. № 383/ 2010 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1