3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 18.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 681 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. С. срещу тази част на Решение № 2028 от 23.10.2015 год. по гр.д.№ 193/2015 год. на Софийски апелативен съд с която е потвърдено първоинстанционното решение.
С това решение въззивният съд, произнасяйки се по реда на чл.294 ГПК по въззивната жалба на С. срещу Решение № 8198 от 10.12.2012 год. по гр.д.№ 1099/2012 год. на Софийски градски съд е отменил частично първоинстанционния акт, ангажирайки отговорността на ЗК [фирма] да заплати на С. на основание чл.229 КЗ още 10927.24 лв. Присъдил е и деловодни разноски. Потвърдил е решението на СГС в частта с която искът е приет за неоснователен за сумата над 1927.24 лв. и до предявения размер от 30484.62 лв.
Ответникът по касация ЗК [фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на производството по делото е искът на С. за възстановяване от застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил ЗК [фирма] на суми, платени за обезщетяване на пострадалите при ПТП Е. З. и П. Х., присъдени на основание чл.45 ЗЗД, като в съдебните производства по гр.д.№ 851/2008 год. на Пернишкия окръжен съд и гр.д.№ 672/2008 год. на Радомирския районен съд по искове на пострадалите срещу С., застрахователят е взел участие в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.
Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.229 КЗ е неоснователен. Въззивният съд е приел, че искът е основателен до размера на 21322.67 лв. Решението е отменено от състав на ТК на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от САС с указания по прилагането на закона. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не сочи на кое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК се позовава, както и липсва правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 та ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Такъв не може да се изведе и от съдържанието на изложението в което се подържа тезата за неправилност на въззивния акт, поради противоречие с Конституцията на Република България и чл.76 ЗЗД.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че при новото разглеждане, съставът на САС е съобразил както указанията на ВКС при връщане на делото, така и задължителната съдебна практика – решения постановени по реда на чл.290 ГПК, сочещи способа за погасяване на задълженията в изпълнителното производство. При преценката, каква е поредността на погасяване на задълженията по изпълнителното производство с извършеното от С. плащане, съставът на САС се е съобразил с Решение № 212/16.01.2015 год. по т.д.№ 4043/2013 год., постановено от състав на І т.о. по въпроса за отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице и по-конкретно – какъв е обема на отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ при направени в изпълнителното производство плащания.
Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителна практика на ВКС, поради което по отношение на него не е налице която и да било от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.9 ал.3 чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата за адв. Възнаграждения, на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 837.54 лв.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2028 от 23.10.2015 год. по гр.д.№ 193/2015 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на ЗК [фирма] сумата 837.54 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.