ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 789
гр. София 18.06.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 27.05.2015 (двадесет и седми май две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2679 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от А. „М.” [населено място] срещу решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година, касационна жалба с вх. № 6642/26.02.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година в смисъл в диспозитива на същото да се чете: „сумата от 350 (триста и петдесет лева)”, вместо „сумата от 350 лева (сто и петдесет лева)”. При постановяването на решението си по чл. 247 от ГПК съставът на Окръжен съд Варна е взел предвид, че в мотивите на решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав е посочено, че А. „М.” [населено място] трябва да заплати на насрещната страна К. Г. М. сумата от 350.00 лева разноски, по който размер не е било направено възражение от другата страна. В диспозитива на решението обаче е записано, че А. „М.” [населено място] се осъжда да заплати на К. Г. М. сумата от 350 лева (сто и петдесет лева) – разноски по делото. Предвид на това е прието, че е допусната очевидна фактическа грешка при изписване с думи на дължимите се от А. „М.” [населено място] на М. разноски, поради което тази грешка подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. Затова с обжалваното решение е постановено в диспозитива на решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав вместо изписаната с думи сума от сто и петдесет лева, да се чете триста и петдесет лева.
В касационната си жалба А. „М.” [населено място] излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към приключване на устните състезания по гр. д. № 194/2014 година по описа на Окръжен съд Варна адвокатското възнаграждение по трудови дела е 150.00 лева. Затова правилно в решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година е било записано с думи, че разноските на К. Г. М. са в размер на сто и петдесет лева, който размер съответства на действащата правна уредба. Според А. „М.” [населено място] разликата между посочената с цифри и посочената с думи сума за разноски не налага извод за допусната очевидна фактическа грешка. Твърди се, че словесното изписване на цифров израз цели именно избягване, респективно коригиране на технически грешки, поради което се ползва с приоритет пред изписването с цифри. При констатирано различие между двете валидно било словесното посочване на размера на разноските. Развити са доводи за това, че определеното по гр. д. № 194/2014 година по описа на Окръжен съд Варна е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа стойност на производството. А. „М.” [населено място] счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година.
Ответникът по касационната жалба К. Г. М. не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
А. „М.” [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 02.02.2015 година, а подадената от същата касационна жалба е с вх. № 6642/26.02.2015 година, като е подадена по пощата на 25.02.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
В изложението си по чл. 280, ал. 1 от ГПК А. „М.” [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Развитите въпроси са свързани с т. 3 и т. 16 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. Първият от тях се отнася до това дали при извършването на намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност по реда чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е обвързан от предвиденото в разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение, а вторият за това как се определя адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес. Касаторът твърди, че в обжалваното решение тези два въпроса са разрешени в противоречие със задължителните указания по т. 3 и т. 16 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така формулираните от А. „М.” [населено място] въпроси се отнасят до определяне и присъждане на направените в съдебното производство разноски по реда на чл. 78 от ГПК. В производството гр. д. № 194/2014 година по описа на Окръжен съд Варна е разгледан иск за отмяна на дисциплинарно наказание на К. Г. М. наложено му със заповед на Директора на А. „М.” [населено място] като наказанието е отменено. В същото производство К. Г. М. е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева и е направил искане за присъждането им. Процесуалният представител на А. „М.” [населено място] не е оспорил това искане и не е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. По силата на чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по исканията за разноски. Затова последният момент, в който страните могат да направят такива искания и да изложат възраженията си срещу тези на насрещната страна е съдебното заседание, в което приключват устните състезания. В този смисъл и т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС. По отношение на исканията и възраженията съдът се произнася с решението си по същество. Затова ако страната има възражения и е недоволна от определението и присъдени от съда разноски може да се защити в производството по обжалване на това решение, което в случая е решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав. Предвид на това формулираните от А. „М.” [населено място] въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК биха били относими в случай на касационно обжалване на решение № 449/24.03.2014 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав. Същите обаче са неотносими към решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година. Това решение е постановено в производство по чл. 247 от ГПК. В същото съдът не се поизнася по отношение на размера на направените от страните разноски, тяхното присъждане и евентуалното намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. От значение за това производство е установяване на разминаване между действителната воля на съда, така както е отразена в мотивите и изразяването й в диспозитива на решението. Целта на същото е изразената воля на съда да се приведе в съответствие с действителната такава. Затова в производството по чл. 247 от ГПК поставените от А. „М.” [населено място] въпроси не подлежат на разглеждане и не са били обсъждани от състава на Окръжен съд Варна. Предвид на това същите не покриват критериите за правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, установени в т. 1 от ТР № 1/19.09.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, при които може да се допусне касационно обжалване на решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова не може да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Освен на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК А. „М.” [населено място] се е позовала и на основанието по т. 2 от цитираната разпоредба. В тази връзка са представени определение № 1436/16.05.2013 година, постановено по гр. д. № 1475/2013 година по описа на Окръжен съд Варна, решение № 1543/12.09.2013 година, постановено по гр. д. № 2001/2013 година по описа на Окръжен съд Пловдив и решение №80/30.01.2014 година, постановено по гр. д. № 3080/2013 година по описа на Окръжен съд Варна. Нито един от тези съдебни актове обаче не е постановен в производство по чл. 247 от ГПК, а чрез тях касаторът се стреми да докаже твърденията си, че посочените по-горе два правни въпроса се разрешават противоречиво от съдилищата. Доколкото обаче тези въпроси не отговарят на критериите за правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, установени в т. 1 от ТР № 1/19.09.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, при които може да се допусне касационно обжалване на решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година такова не може да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90/21.01.2015 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 194/2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.