О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 19.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Анна Баева
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №3043/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение №3441/23.10.2017г., постановено по ч.в.д.№2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№83470/21.06.2017г. на [фирма] срещу разпореждане на СГС, ТО, VІ-3 с-в, постановено по т.д. №1211/2009г.
В частната жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с него въззивният съд е ограничил правото на жалбоподателя за достъп до правосъдие в противоречие с нормите на чл.56 и чл.120 от Конституцията на РБ. Същевременно в жалбата се сочи, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила по чл.270 ал.3 ГПК във вр. с чл.18 от Тарифата за държавните такси. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и определяне от ВКС на размера на дължимата държавна такса за въззивната жалба срещу решението от 25.07.2016г. по т.д.№1211/2009г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение чл.274 ал.2 ГПК. Произнасянето по реда на чл.274 ал.2 ГПК не е обусловено от наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и в тази връзка поставените от жалбоподателката въпроси не следва да бъдат преценявани в контекста на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С разпореждане №9505/11.05.2017г. по т.д.№1211/2009г. по описа на СГС, на основание чл.262 ал.1 във вр. с чл.261 ал.4 ГПК е указано на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметката на САС в размер на 550.50лв. за въззивната жалба срещу решението, постановено на 25.07.2016г. по същото дело. С обжалваното пред настоящата инстанция определение №3441/23.10.2017г. по ч.в.д.№2238/2016г. на САС въззивният състав е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на [фирма] срещу разпореждането на СГС от 11.05.2017г.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпореждането на съда по чл.262 ал.1 ГПК, с което се съобщава на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса в посочен от съда размер, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като това разпореждане не попада в нито една от двете хипотези по чл.274 ал.1 ГПК, предвиждащи възможност за обжалването му – актът да прегражда по нататъшното развитие на делото или да е посочен изрично в закона като обжалваем. Разпореждането с указание за отстраняване на нередовностите на жалбата касае движението на делото и е насочено към обезпечаване на процесуалните предпоставки за законосъобразното развитие на производството. Според чл.262 ал.3 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи разпореждането за връщане на въззивната жалба.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че правото на жалба срещу разпореждане по чл.262 ал.1 ГПК с указание за внасяне на държавна такса, произтича пряко от разпоредбите на чл.56 и чл.120 от Конституцията на РБ. Процесуалният закон е този, който определя кои актове по движение на делото подлежат на обжалване, като в случая правото на защита на страната е осигурено с предвидената в чл.262 ал.3 ГПК възможност за обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба при неизпълнение на указанията на съда, в което производство по реда на инстанционния контрол се проверява и законосъобразността на дадените указания на основание чл.262 ал.1 ГПК..
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3441/23.10.2017г., постановено по ч.в.д.№2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 5 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: