О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2230/2019г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Арсенал – Медет”” АД срещу решение №.60 от 26.02.2019г по гр.д № 78/2019г на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение по гр.д № 850/2018г. на Районен съд – Панагюрище е отменено дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със заповед №46 от 13.08.2018г на работодателя за нарушение,което според въззивния съд не обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съгласно чл.189,ал.1КТ. Постановено е възстановяване на работа и е присъдено обезщетение. С първоинстанционното решение са били отхвърлени доводите на ищеца М.,че извършеното от него не е дисциплинарно нарушение.Като въззивен жалбоподател ищецът не е изтъквал оплакване и порок на решението ,че неправилно е бил приложен чл.189 КТ
В изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,по два въпроса .
Първият въпрос е има ли право въззивният съд да се произнесе по основателността на искове по чл. 344,ал.1 т.1-3 КТ и да признае незаконосъобразността на уволнението на основание ,което не се посочва от ищеца. Тезата на защитата е , че като е отменил наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” като несъразмерно на нарушението по тежест , без ищецът да е изтъкнал това основание в исковата молба, въззивния съд е постановил недопустимо, очевидно неправилно и в противоречие с установена практика на ВКС въззивно решение. Противоречието е с ТР №1/2013г ОСГТК , както и с решения № 665/2010г по гр.д № 242/2009г ІV г.о, реш. №555/2012г по гр.д №1224/2010г ІV г.о ,реш. № 92/2016г по гр.д № 4515/2015г ІV г.о на ВКС.
Следващият въпрос е в допълнение на първия : има ли право въззивният съд да се произнесе по основателността на искове по чл. 344, ал.1 т.1- 3 КТ и да признае незаконосъобразността на уволнението на основание , което не се посочва от ищеца,без да даде изрични указания на ответника за неговото установяване и по отношение разпределението на доказателствената тежест. Противоречието е с приетото в ТР №1/2013г ОСГТК и се поддържа довод за недопустимост на въззивното решение .
В постъпил отговор ответникът по касационната жалба М. И. М. оспорва същата.Не е налице противоречие с практика на ВКС,липсва предпоставка по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК и превратно касаторът интерпретира какво означава „основание , което не се посочва от ищеца„ Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения първи въпрос .Преценка по критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в рамките на въведените в спора и установени по делото факти . Изискването в цитираната от касатора съдебна практика , по иска за признаване уволнението за незаконно съдът да не основава решението си на факти които опорочават,отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,но не са надлежно посочени от ищеца, не е игнорирано от въззивния съд с преценката му по чл.189 КТ и предпоставките дали да извърши тази преценка .
Основанието, въведено с исковата молба на М. И. М. е незаконосъобразност на уволнението включително поради това , че направен от него коментар , разгласен на фейсбук – профила му в социалните мрежи , е изтъкнат като нарушение на трудовата дисциплина и работодателят е нарушил трудовото законодателство като го е квалифицирал по текстовете на чл. 187 т.8, т.10 и чл. 190 т.4 КТ, санкционирайки ищеца с уволнение. Касае се за иск, с който работникът оспорва упражненото спрямо него посетстативно право като твърди , че вменените му действия и поведение , иначе установени от обективна и субективна страна като съдържание на казаното и форма на разпространението му,в частност не представляват наказуемо по този ред деяние .
Касае за право,чието упражняване е регламентирано с повелителни правни разпоредби.Правото на дисциплинарно уволнение включва в състава си изискването на чл. 189, ал.1 КТ и затова съдебният контрол го включва като част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове(чл.1,ал.3 КТ ),без да е необходимо изрично позоваване на самата норма от страна на ищеца, така както не е необходимо и работодателят изрично да сочи нормата от закона (квалификацията), въз основа на която е упражнил оспореното право на уволнение. Принципно приложение намира посочено в ТР № 3/2011г ОСГК ,че съдебната защита на правото да се оспори законността на уволнението се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси ,релевантни за законността на уволнението , при важното уточнение , че пределът на търсената защита от съда и тук е в границите на наведените от ищеца факти които опорочават,отлагат или погасяват оспорваното право.Не може да се счита,че ищецът не въвежда съответствието между нарушение и наказание при оспорване законността на уволнението си ,щом без да отхвърля авторството , отхвърля изцяло дисциплинарната наказуемост на действията си , дали основание на работодателя да наложи наказанието.
Обстоятелствата, които касаят прилагането на чл.189 КТ в този случай са били наведени от страните и изяснени: начинът на обективиране и съдържанието на направеното изявление на работника , оспорвано да е нарушение на конфиденциалността и по-точно на задължението да не разгласява размера на възнагражденията в предприятието; обстоятелствата при които е направен процесния коментар (при конкретни факти,наведени и от двете страни) и наложеното наказание(дисциплинарно уволнение).
Доводът,че санкционирано поведение изобщо не е нарушение може да не се възприеме от решаващия въззивен съд – както е в случая, но тогава този довод включва в спорния предмет проверка на императивното изискване на чл.189 КТ от съда. Поради това и чл.189,ал.1 КТ решаващо е приложен в преценката по същество.Съгласно практиката на ВКС, установена с реш. № 461/2010 по гр.д № 626/2009 ІІІ г.о, при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ,т.е като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. (реш. № 86/2011г по гр.д № 1734/2009 ІV г.о ,реш. №635/2009г ІІІ г.о,реш.№242 от 2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о , реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о , реш. № 257/2010г по гр.д № 3681/2008г ІІІ г.о ,реш. №227/2012г по гр.д №1417/2011г ІІІ г.о и др).Част от тази установена практика на ВКС, изтъкната от въззивния съд, е посочена и в някои от приложените от касатора решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (реш. №156/2018г по гр.д №4920/2017г ІV г.о на ВКС) и не е налице противоречие , тъй като обсъжданата от въззивния съд фактическа обстановка в настоящия трудов спор е в очертания с исковата молба спорен предмет. Щом изводът е по прилагането на закона при наведените факти, а не въз основа на такива обстоятелства, които страните не са въвели, не е налице и противоречие по правен въпрос с указаното в реш.№ 665/2010г по гр.д № 242/2009г ІV г.о, реш. №555/2012г по гр.д №1224/2010г ІV г.о , реш. № 92/2016г по гр.д № 4515/2015г ІVг.о на ВКС, реш.№193/2015г по гр.д №7197/2014г ІІІ г.о и др. относно предмета на трудоправния спор .
Не е налице противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК, в което ясно е посочено, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивния съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивният съд не е обективирал при решаващата си дейност противоречие и по втория формулиран процесуалноправен въпрос , тъй като чл.189 КТ е приложен като норма към факти и въз основа на доказателства, които са били своевременно наведени и събрани още в първа инстанция, при изяснен от фактическа страна спор и при оспорвана квалификация на нарушенията като дисциплинарни състави .
По вече изложените съображения , несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал.2 ГПК поради недопустимост или очевидна неправилност на решението.
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата, установени в размер на 500 лева за адвокатска защита.
Ето защо , Върховният касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №60 от 26.02.2019г по гр.д № 78/2019г.на Пазарджишки окръжен съд .
Осъжда „Арсенал – Медет”” АД” със седалище [населено място] да заплати на М. И. М.,[ЕГН] от [населено място] сумата 500 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .