5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 22,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1043/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Л. М. и Л. С. М. и двамата от с Ш., подадена от пълномощника им – адв. Д. С. и касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1071 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 650/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на С. Л. М. и Л. С. М.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв. С. са възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочили са, че това основание е налице, тъй като с обжалваното решение „ въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС”, постановена по реда на чл.290 ГПК – изброени са множество съдебни решения, като е посочено, че с тях било прието, че при преценка на съпричиняване на вредоносния резултат следвало да се отчита дали е налице пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и вредата.Лаконично е посочено, че въпросът за приноса на пострадалата бил включен в премета на спор по възражение на противната страна, а като е приел наличие на съпричиняване „ съдът е приложил неправилно чл.51, ал.2 ЗЗД”. Други доводи не са изложени.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвели текстово нормата на чл.280, ал.1 ГПК касаторите не са развили доводи относими към нея тъй като такъв довод не е изброяването и прилагането на съдебни актове, а обосноваване на връзка между тях и основанието, на което се позовават за допускане на касационно обжалване, с оглед приети от съда конкретни разрешения по конкретно поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с конкретно посочено разрешение в приложените съдебни актове. Доколкото изобщо не е поставен правен въпрос, то и общо посочените решения на ВКС, според касаторите установяващи изискване за задължителна преценка за наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоностния резултат, то и в тази насока съдът не е допуснал поддържаното противоречие, тъй като той е обосновал извода си за минимално съпричиняване от страна на пострадалата именно с наличие на такава връзка, като се е позовал на изслушаната експертиза т.е. решението му е в съответствие с така посочения от страната извод. Поради това приложените решения са ирелевантни. Те са такива и като разглеждащи различни правни въпроси при различна от тази на обжалваното решение фактическа обстановка, а страната не е навела доводи за друго конкретно противоречие между тях.
Лаконичното оплакване за неправилност на решението се квалифицира по чл.281 ГПК, поради което е без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касаторите по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд в обжалваната от тях част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По жалбата на [фирма] – [населено място] :
С изложението си, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че даденото от въззивният съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД било в противоречие на ППВС №4/68г. Направено е оплакване, че съдът не бил взел под внимание всички критерии за определяне на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД, като „не взел предвид обективно съществуващите факти – характер и степен на претърпените от ищците болки и страдания „ от което е направен извод, че съдът вложил различно от съдържащото се в практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД „разбиране за справедливост”. Направен е общ довод за наличие на противоречие с т.7 на ППВС №16/63г., във връзка с приложението на чл.51 ЗЗД. Формулиран е въпросът- „ Какви са релевантните към претенцията за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставките на база, на които следва да се приеме наличие на принос и от страна на пострадалото лице за настъпване на вредите, които търпи и критериите за определяне размера на приноса„. По този въпрос общо е посочено противоречие с т.7 ППВС №17/63 г.
Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание не могат да бъдат приети за релевантни общо поставения от касатора въпрос за приложението на чл.52 ГПК , както и формулирания въпрос свързан с фактическия състав на съпричиняването, тъй като те не са свързани с решаващия извод на съда, а с общите оплаквания на страната за неправилност на акта.
Дори обаче тези въпроси, макар и общи да бъдат приети за релевантни, касаторът не установява поддържаното от него основание по чл.280,ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Основанието по т.1 на цитирания текст предполага конкретно разрешение на правен въпрос дадено в отклонение от практиката на ВКС – в случая две цитирани постановления на Пленума на Върховния съд. Доколкото и с двете се дават общи указания на съдилищата във връзка с разрешаване на въпроси, свързани с определяне на обезщетението при непозволено увреждане, то следва да се има предвид това, че съдът е изложил фактически обстоятелства и е направил обосновани изводи свързани с тях като е посочил изрично установените факти, довели до извод за определяне на справедлив размер на обезщетението. Мотивирал е и приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като изцяло го е съобразил с установените по спора факти. Изразеното от касатора недоволство от решението в осъдителната част във връзка с така направените изводи, съставлява всъщност оплакване за неправилност на акта и е ирелевантно към настоящето производство, тъй като не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, чрез очертаване на конкретно противоречие при разрешаване на правните въпроси по приложението на чл.51 и чл.52 ЗЗД.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание, тъй като въпросите свързани с приложението на посочените норми са изяснени със задължителната практика, цитирана от страната, което изключва хипотезата на т.3, на чл.280 ГПК. Освен това, по приложението на цитираните норми е налице и практика, която има задължителен характер, тъй като е постановена по чл.290 ГПК- т.е. налице е и уеднаквяване на практиката. Както вече бе отбелязано доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1071 от 25.06.2012 г. по гр.д. № 650/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: