О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 31.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4964/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба/ неправилно обозначена като касационна жалба/ на В. И. В. от [населено място] срещу определение № 2041/04.08.2014 год., постановено по ч. гр.д. №2171/2014 год. , с което е отказано предоставяне на правна помощ на В. И. В. от [населено място], поискана за приподписване на жалба, имаща характер на частна касационна жалба с вх. № 8273/04.07.2014 год. и е оставена без уважение молбата на В. И. В. за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. по частна касационна жалба с вх.№ 8273/04.07.2014 год. срещу определение № 1368/10.06.2014 год. , с което потвърдено определение по гр.д. №16365/2013 год. на СГС, с което е върната подадената от частния жалбоподател искова молба.
Иска определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго , с което да бъде освободен от държавна такса и да се назначи служебен адвокат.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване съгл. чл. 274,ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че исканата от частния жалбоподател правна помощ не следва да бъде предоставена , доколкото предвид съдържанието на подадената от него искова молба е налице хипотезата на чл. 24 т.2 от Закона за правната помощ. Искането за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. по подадената касационна частна жалба е прието за неоснователно предвид данните от представената декларация за семейно и имотно състояние.
Определението е правилно. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 24,т.2 от Закона за правната помощ предвид подадената от частния жалбоподател искова молба. Наличието на тази хипотеза обаче е следвало да бъде преценявано във връзка с касационната частна жалба с вх. № 8273/04.07.2014 год. срещу определението на САС /№1368/10.06.2014 год. /, с което е потвърдено връщането на исковата му молба , а не с оглед самата искова молба , защото правната помощ се иска за приподписването на касационната частна жалба. Независимо от това определението в тази част следва да бъде потвърдено, доколкото хипотезата на чл. 24,т.2 ЗПП е налице и с оглед подадената касационна частна жалба.
Правилно съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса.Данните по подадената от него декларация за семейно и имотно състояние,които съдът е анализирал подробно, обосновават извод, че същият е в състояние да заплати държавната такса от 15 лв.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2041/04.08.2014 год., постановено по ч. гр.д. №2171/2014 год. на Софийски апелативен съд ГО, І – ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: