О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр.София, 26.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №218 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. В. от гр. К., срещу решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д. №2247/2008г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.05.2008г., постановено по гр.д. №22224/2007г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от И. С. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата ”БДЖ–Т. подвижен състав /Локомотиви/”ЕООД, гр. С., не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанциононо решение за отхвърляне на предявените от И. С. В. срещу ”БДЖ–Т. подвижен състав /Локомотиви/”ЕООД искове за признаване за незаконни и отмяна на уволнението на В. със заповед №5-215/2007г. и за възстановяване на заеманата длъжност „машинист локомотивен влакова работа”.
Въззивният съд е приел за законосъобразно дисциплинарното уволнение на работника.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят И. С. В., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с приложеното решение №1718 от 09.12.2002г. по гр.д. №2050/2001г. на ВКС, ІІг.о. С приложеното решение е прието, че принципът „за едно нарушение – едно наказание” е императивно закрепен в трудовото законодателство чрез нормата на чл.189, ал.2 КТ. С въззивното решение този въпрос не е решен противоречиво, а с оглед данните по делото е прието, че с действията си на 18.12.2006г., изразяващи се в преразход на гориво, с което е причинил вреди и е нарушил инструкциите за работа на длъжността в дружеството, работникът е извършил дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, а с действията си на същата дата, изразяващи се в опит да присвои дизелото гориво е извършил дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, за което му е наложено дисциплинарното уволнение. Работникът е извършил дисциплинарни нарушения, за които са му наложени дисциплинарни наказания, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2009г., постановено по гр.д. №2247/2008г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: