О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София 16.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 350 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. д. на в. работи – „П” срещу решение № 197 от 7.11.08г.по в.гр.дело № 727/08г.на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решението от 10.01.08г.по гр.д. № 1103/05г.на Софийски градски съд. С него касаторът е осъден да заплати на Д. Д. Д. на основание чл.52 от ЗЗД вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД сумата от 40 000 лв –обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 16.12.07г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Сочи се основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено ,че на 16.12.02г.в жилището,находящо се в ЖК”С” бл.1 вх. А ет.5 ап.13 е настъпил пожар,в резултат на който е причинена смъртта на намиращи се в апартамента лица,между които Д. и Д. Д. ,чиито наследник е ищецът Д. Въз основа на анализ на събрания по делото доказателствен материал е приел наличието на виновно и противоправно поведение от служители при ответника- несвоевременно приемане на многобройните сигнали за възникналия пожар,закъснение в пристигане на място,пропуски в дейността по гасенето му –пожарникарите били без съответна екипировка,без стълби и технически средства за достъп до входната врата на жилището,в нарушение на специалната Инструкция за безопасността на труда в структурните звена на НС”ПАБ. Направен е извод,че в резултат на това поведение пожарът е погасен късно и е причинил смъртта на наследодателите на ищеца. Съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди,изхождайки от обществения критерий за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е присъдил сумата 40 000 лв общо ,или по 20 000 лв обезщетение на ищеца за моралните болки и страдания от загубата на всеки един от родителите му.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.49 от ЗЗД. Въззивната инстанция именно в съответствие с приложената практика на ВС е приела,че е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за репариране на причинените на ищеца вреди от настъпилия на 16.12.02г.пожар,причинил смъртта на родителите му.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Текстът на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е възпроизведен бланкетно,без да са изложени съображения за правен въпрос,който да налага ново тълкуване на закона при променена обществено – икономическа обстановка,нито е констатирана нормативна празнота или утвърдила се при решаването му непротиворечива,но погрешна практика, която да се нуждае от преодоляване с тълкувателно решение.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това дали е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,може да доведе до опорочаване на фактическите извода на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 197 от 7.11.08г.,постановено по в. гр.дело № 727/08г.на Софийския апелативен съд по жалба на СДВР-„П”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.