О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 683 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1462/7.V.09 г. на „Е” АД-гр. Варна, подадена чрез п. му представител юрисконсулта С. Д. , против въззивното решение № 53 на Търговищкия ОС, ГК, от 27.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 50/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 494 на Районен съд-гр. Търговище от 4. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 680/08 г. С последното, по иск на „Х” ЕООД-гр. Попово, област Т. с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, е било признато за установено по отношение на търговеца-настоящ касатор, че ищцовото д-во не му дължи сума в размер на 4 621.04 лв. по издадена ф/ра № 0* от 11.ІV.2008 г.
Оплакванията на касатора „Е” АД-гр. Варна са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение на Търговищкия ОС, поради което се претендира ВКС „да потвърди дължимостта на сумата за корекция на сметка до размера от 3 088.16 лв.”, а заедно с това да се присъдят съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Инвокирани са доводи, че въззивният съд не бил съобразил специфичните разпоредби на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД на плоскостта на методиката, предвидена в чл. 38, ал. 2, т. 2 от Общите условия на търговеца-настоящ касатор.
В изложението с. по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК електроразпределителното дружество-касатор инвокира допълнително и второто от отменителните основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК /съществено нарушение на съдопроизводствените правила/, поддържайки чрез п. с. представител, че налице била предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество – но само до размер на сумата 3 088.16 лв., а не в размера на исковата претенция, която е била предявена за сумата от 4 621.04 лв. Според касатора, с частично атакуваното от него въззивно решение Търговищкият ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос за съотношението между задължението на ел.разпределителното д-во по чл. 24.1 от Общите му условия за извършване на корекция по сметката на купувач в случаи на неправомерно въздействие върху негов електромер, от една страна, а – от друга насрещното задължение на купувача по чл. 17.2 от същите Общи условия „да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в тези Общи условия”. Този въпрос разкривал релевантност не само за точното прилагане на закона, но бил и от значение за развитие на правото въобще: понеже с произнасянето с. по него „ВКС би посочил реално зависимостта на цитираните два вида задължения и наличието /или не/ на взаимовръзка между тях”.
Ответното по касация „Х” ЕООД-гр. Попово, област Т. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата на варненското електроразпределително д-во.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Търговищкия окръжен съд касационната жалба на „Е” АД-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване дефинитивно предполага, че материалноправният въпрос, по които в случая Търговищкият ОС се е произнесъл в качеството с. на въззивна инстанция, е такъв, чието разрешаване допринася за промени в създадената поради неточно тълкуване заварена съдебна практика, респ. за осъвременяване на извършеното с нея тълкуване – с оглед настъпили междувременно изменения в законодателството и в обществените условия, а що се отнася до релевантността му за развитие на правото въобще, тя е мислима единствено на плоскостта на констатации, че приложимите към конкретния казус закони /ЗЗД, респ. ЗЕ/ са било непълни, било неясни или противоречиви, така че да е наложително да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде заварената такава осъвременена – предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Касае се имплицитно до едно общо и неделимо правно основание за допускане на касационното обжалване, което ще е налице във всички хипотези, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Такива твърдения обаче липсват в изложението на „Е” АД-гр. Варна по обосноваване допустимост на касационното обжалване. По приложението на чл. чл. 20 и 20а ЗЗД е създадена трайна съдебна практика, досежно която касаторът не обосновава нужда от осъвременяването й, свързана с промени било в законодателството, било в обществените условия. Що се отнася до задълженията по чл. 24, ал. 1 /във вр. чл. 38, ал. 2, т. 2/, от една страна, а – от друга, тези по чл. 17 от процесните Общи условия на търговеца-касатор, меродавно е, че страните по делото са били обвързани от договор, сключен именно при тези общи условия /арг. от текста на чл. 298 ТЗ/, което обстоятелство не е било спорно помежду им, а оттам – задължението за уведомяване на потребителя „Х” ЕООД-гр. Попово „за суми, които последният дължи (по коригираната с/ка) или ще му бъдат възстановени със следващото плащане”, което е в тежест точно на касатора, няма как да не е в корелативна връзка със същинското задължение на купувача по същата търговска сделка – да заплаща цената за реално продадената му ел. енергия. При това произтичащо от чл. 16 ЗЗД разрешение настоящият състав на ВКС не счита, че въззивният съд се е произнесъл по релевирания от касатора материалноправен въпрос по начин, изключващ насрещния характер на въпросните две задължения, които са възникнали в тежест на всяка от страните по процесната търговска продажба, а за развитие на правото едва ли би допринесло извършване на такова тълкуване на чл.чл. 20 и 20а ЗЗД, което „или да разкрие зависимостта помежду им или пък да отрече взаимовръзката между тях”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 53 на Търговищкия окръжен съд, ГК, от 27.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 50/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 683 по описа за 2009 г.