ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 789
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 766/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. – с. А., Бургаска обл. срещу Решение от 15.ІV.2008 г. по гр.д. № 788/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1* от 23.VІІ.2008 г. по гр.д. № 272/ 2008 г. на Бургаски районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от “Т” Е. – с. А. против “С” – гр. Б. иск за 7465 лв. – стойност на извършена услуга и за 2631.39 лв. -обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението.
В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материално и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – Р. № 356/14.ІV.2005 г. по т.д. № 637/2004 г. и Р. №349/16.V.2005 г. по т.д. № 349/2004 г. Жалбоподателят излага, че тези решения дават обратно разбиране на разрешения от съда въпрос, като неизпълнението на договор за изработка следва да се констатира с двустранно подписан протокол, липсата на какъвто е косвено доказателство, че не е налице неизпълнение, както и че фактура, надлежно осчетоводена от възложителя, съставлява приемане на изработеното, и на разхода, който възложителят дължи по чл. 266 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че се касае за въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – с Р. №386/3. Х.2005 г. по гр.д. № 377/ 2005 г. ВтАС е приел, че щом възложителят след предявяване на фактурите, е извършил плащане и не е възразил за представителната власт на лицето, което ги е подписало, е налице потвърждаване. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “С” О. – гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излага и евентуални съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В Основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е посочил кои са разрешените от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Посоченото Решение №356/14.ІV.2005 г. по т.д. № 637/2004 г. на ВКС се отнася за неизпълнение, доказването му и за приемането на извършената работа, а Решение № 349/ 6.V.2005 г. по т.д. № 349/ 2004 г. на ВКС е за приемане на изпълнената работа, извършено с влизане във фактическа власт на изработеното. Тези решения нямат приложение към спора на страните по настоящото дело, тъй като възражението на ответника е, че изпълнителят не е изпълнил целия обем на уговорената с договора за изработка работа, което дава основание за отказ за плащане на съответна част от уговореното възнаграждение. В този случай тежестта да докаже основателността на претенцията си за възнаграждение за приетата работа, е върху изпълнителя и въпросът за приемане на работата не може да се обсъжда, когато тя още не е изпълнена, нито за приложение на чл. 264 ЗЗД. Постоянна е съдебната практика, посочена и от жалбоподателя, че при приемане на работата без възражения, се дължи уговореното възнаграждение, както и че приемането е не само фактическо, но и правно действие, но с оглед данните по конкретното дело, не е налице изпълнение в пълен обем на уговореното в договора, за доказване на което съдът е приел, че не може да служи двустранно подписаната и осчетоводена при страните фактура за цялата стойност на услугата, оспорена от възложителя с възражение, че е съставена преди извършване и приемане на работата. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като представеното от жалбоподателя Решение № 286 от 3. Х.2005 г. по гр.д. 377/ 2005 г. на ВтАС, се отнася за извършена и приета услуга по договор за изработка и за потвърждаване на действия, извършени от лице без представителна власт – чл. 301 ТЗ, които въпроси нямат приложение към спора на страните по делото.
Поради изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 15.ІV.2008 г. по гр.д. № 788/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: