O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 01.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 977 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 24 525/06.04.2010 год. заявена от И. С. Г. от[населено място] , чрез адв. Ц. Н.-САК срещу въззивно Решение от 23.02.2010 година по гр.д. Nо 165/2007 година на Софийския градски съд.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по заявената от Ю. М. жалба е отменил Решение от 03.11.2003 година по гр.д. Nо 4461/2000 година на Софийския районен съд-38с-в и на основаноие чл. 208 ГПК е постановил ново решение , с което заявеният от А. Н. Г. , починал и заместен в хода на производството от наследниците по закон- И. С. Г. и М. А. Ч., иск за прогласяване недействителността на сделката по НА Nо 71/1999 година , на основание чл. 76 ал.1 ЗН е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е както първата , така и въззивната инстанция са разгледали незаявен иск и то при нередовна искова молба, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.2 ГПК.
По делото е представено изложение, с което допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК с довод , че въпросът за редовността на исковата молба и допустимостта на заявения иск, налага произнасяне тъй като въпросът е теоретичен, не са налице тълкувателни актове на ВКС , които да третират допустимостта на решенията на съдебните инстанции, в какво могат да се изразяват пороците, водещи до недопустимост на съдебните решения. Поддържа се, че конкретния казус е в пряка връзка с точното прилагане на закона, така както е отразено и в мотивите на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото , в срока по чл. 287 ГПК не е подаден отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид данъчната оценка на недвижимия имот от 17 710 лв.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че при твърденията , въведени от ищеца А. Г. по искова молба и уточнението от 06.06.2001 година , че „сключената сделка накърнява правото му на наследствен дял и го лишава от възможността да получи реален дял от наследството” , обуславят правната квалификация на иск за недействителност на основание чл. 76 ЗН, като специална правна норма спрямо общите искове за недействителност по чл. 26 ЗЗД. Приемайки, че възникналата съсобственост по силата на полученото общо от ищеца, неговата сестра и майка , жилище като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по З. /отм./- НА Nо 26/1978 година, не съставлява сънаследство, при разпореждането с дял от която да е приложима разпоредбата на чл. 76 ЗН, съгласно разясненията на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което и е отхвърлил заявения иск.
При анализ на наведените доводи касаещи допустимостта на касационното обжалване по поставения процесуално правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Позоваването в изложението на касатора за наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновано само с довод , че въпросът е повече теоретичен, а не на съдебната практика, / след като по всяко дело съдът задължително служебно следи за допустимостта на предявения иск / и няма постановена задължителна съдебна практика , не може да обоснове тезата, че произнасянето на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, без да има аргументация в каква насока и как по този начин би се развила съдебната практика , както и аргументация за това , кои са онези обективни причини, налагащи промяна на съдебна практика, която до приемане на новия ГПК от 2007 година неотклонно приема, че квалификацията на един иск зависи от наведените фактически твърдения /основание/ от ищеца по исковата молба, а не от посочената от страната правна квалификация, която квалификация е задължение на съда при постановяване на съдебното решение по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо 24 525/06.04.2010 год. заявена от И. С. Г. от[населено място] , чрез адв. Ц. Н. -САК срещу въззивно Решение от 23.02.2010 година по гр.д. Nо 165/2007 година на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: