Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
София, 12.05.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 322 /2015 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 102 от 19.02.2015г. по касационна жалба на И. Г. Ч., Р. Г. К. и И. Д. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 469/27.10.2014г. по гр.д.№ 556/2014г.на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 436 от 26.05.2014г. по гр.д.№ 2225/2013г. на РС-Пазарджик и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите против Н. П. Ч. и З. Т. Ч. по чл. 32, ал.2 ЗС за определяне начина на реално ползване на имот с идентификатор 55155.506.458 по кадастралната карта на [населено място], одобрена на 28.10.2008г.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 32, ал.2 ЗС на извода на съда, че не е невъзможно да се разпредели реалното ползване, за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е съобразил четирите варианта, предложени от СТЕ за начин на разпределение на ползването и за необоснованост на извода, че определения от РС вариант за разпределение е неудобен поради това, че не може да се преминала към част от двора.
Ответниците по касация оспорват жалбата. Считат, че в производството по чл. 32, ал.2 ЗС не се преклудират възраженията на ответника, тъй като фактическото положение и възможните начини за разпределение ставят ясни едва след изготвяне на ЕТЕ, което може да стане и пред въззивната инстанция. Счита, че страните са обвързани от договора за разпределение на ползването на дворното место от 1992г. и не са налице нови обстоятелства, които да налагат ново разпределение. Молят да се потвърди обжалваното въззивно решение.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: .до кой момент се преклудират възраженията на страните в производството по чл. 32, ал.2 ЗС срещу предявения иск и предложените от експертизата варианти за разпределение на ползването”. С т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК се разгледа въпроса кои възражения на ответника в исковото производство кога се преклудират при действието на чл. 131 ГПК. Тези постановки се отнасят за исковото производство. Производството по чл. 32, ал.2 ЗС е такова за спорна съдебна администрация. С ТР № 13/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че в производството по чл. 32, ал.2 ЗС са допустими всички оспорвания на правото на собственост с изключение на тези, с които се предявяват потестативни права. Правилото е изведено от това, че в материалния закон – ЗС няма специални правила за процедурата по този иск, а и ГПК не съдържа такива, поради което са приложими общите правила на исковия процес, включително и нормата на чл. 131 ГПК В този смисъл разрешенията, дадени в т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ще се прилагат и по отношение на производството за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал.2 ЗС относно допустимите правни възражения, касаещи правата на страните в съсобствеността /с изключение на потестативните такива, които не могат да се разглеждат в това производство/. Критериите, по които всяка от страните иска да се разпредели ползването се определят от нея при поставяне задачата на СТЕ. Съдът обобщава тези критерии с определението си по чл. 197, ал.1 ГПК. Възраженията по изготвените варианти за разпределение на ползването, предложени от СТЕ съставляват оспорване на изготвеното заключение и съгласно чл. 200, ал.3 изр.2 ГПК могат да се правят докато трае изслушването на вещото лице.
По касационната жалба.
По предявения иск е установено следното: С договор от 28.12.1968г. е отстъпено право на строеж на П. и Г. Ч. за изграждане на жилищна сграда в държавно дворно место. Сградата е изградена преди 1976г. С н.а. № 138,т.ІІІ от 09.08.1976г.. П. Ч. продава на сина си Н. Ч. първия етаж от жилищната сграда по време на брака му със З. Ч.. Г. Ч. е признат за собственик с н.а. № 93,т.3/1996г. и на двете избени помещения в западната страна на приземния етаж от към двора и на масивен гараж с площ 20 кв.м. и паянтов сайвант от 28 кв.м. в дъното на двора. На 02.11.2006г. почива Г. Ч.. Наследниците му И. Ч. и Р. К. купуват от общината съответно с договори № 612 и 613 от 14.06.2011г. 3/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч., т.е. общо ? ид.ч. от дворното место. Първият договор е сключен по време на брака на Иванка К. с И. К.. С договор № 309/04.03.2014г. Н. Ч. купува другата ? ид.ч. от дворното место по време на брака си с З. Ч..
Между Г. Ч. и Н. Ч. е сключен договор за разпределение на ползването с нотариално заверени подписи на 07.01.1992г., с който са се разбрали Г. Ч. да ползва помещенията в избения етаж от към западната част по преградната стена и северната част от дворното место, а Н. Ч. – източните помещения от приземния етаж и южната част от двора, разделен перпендикулярно на улицата. Към договора не е била изготвена скица, онагледяваща уговорения вариант за ползване. Между двата дяла на место е поставена ограда от телена мрежа на колове. Ищците считат този вариант за неудачен, тъй като не отговаря точно на правата им от дворното место /има около 16 кв.м. разлика/ и защото единия от прозорците на западната фасада от помещението в приземния етаж, ползван от ищците попада пред место, което се полза от ответниците.
В производството пред РС са изготвени общо четири варианта, всеки от които ситуира по различен начин границата между двата обособени дяла за ползване, но така, че и двата прозореца на избените помещения, ползвани от ищците на западната фасада на жилищната сграда да имат изглед към место, ползвано от тях. В най-източната си част оградата започва от т.А, където на место е разделителна стена между двете второстепени постройки, ползвани от всяка от страните. РС е възприел втори вариант, тъй като той е най-близък до установения начин на ползване, обособява два равни дяла предвид равните права на страните и изглед от западните прозорци на избените помещения към место, дадено на ищците за ползване.
По въззивна жалба на ответниците, в която те са свързали разпределението на ползването на незастроената част на дворното место с преразпределението на приземния етаж, който не е предмет на иск в това производство. За разлика от отговора към исковата молба, в който са взели становище за допустимост на предявения иск, са заявили, че иска е недопустим, защото има установен начин на ползване и са изложили съображения за неудобство на избрания от РС вариант, което са свързали с начина, по който сега се ползва приземния етаж.
Въззивния съд е приел, че фактически съществуващия вариант на место е най-функционален, а неравенството в ползваните площи може да се изравни по друг начин. Приел е, че всеки от предложените четири варианта е неудобен, защото се получава тесен проход за преминаване в дела на ответниците – 0,52 см. С тези мотиви е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Решението е неправилно.
Искът по чл. 32, ал.2 ЗС е неоснователен когато е предявен от лице, което не е съсобственик, или когато разпределението на ползването е невъзможно поради вида и характеристиката на съсобствената вещ / Р № 185/03.08.2012г. по гр.д.№ 1380/2010т. І гр.о./, или невъзможността да се разпредели ползването поради прекалено малката свободна площ и невъзможност да се обособят дялове от нея. / ТР № 67/25.11.1969 г., ОСГК, касаещо разпределение ползването на жилище/. При няколко заключения на вещи лица, когато има техническа възможност за определяне на отделни части за ползване от собствениците на отделните обекти и площ с обслужващо предназначение, обстоятелството, че площта на тази част е малка, не е основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, / Р № 195/06.10.2014г. по гр.д.№ 2141/2014г. І гр.о. Това че през 1992г. е постигнато съгласие за разпределение и е сключен договор, който е и изпълнен, означава, че е възможно разпределение.на ползването. Ако съдът е приел, че няма промяна на обстоятелствата, то предявения иск би бил недопустим, а не неоснователен. Затова обжалваното решение противоречи на материалния закон и на процесуалните правила, което е основания за отмяната му.
Тъй като в нито един от изготвените варианти от вещото лице, а и уговорения през 1992г. вариант не определя площ за общо ползване около жилищната сграда с оглед поддържането й и за да се избегне неудобството от наличието на прозорци, които са на жилище на един от съсобствениците, а гледат към дела, определен за ползване от друг, следва делото да се върне на въззивната инстанция на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за изготвяне на такъв вариант от СТЕ. Основните възражения на страните са свързани с тези неудобства.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 469/27.10.2014г. по гр.д.№ 556/2014г.на Пазарджишки окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: