1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. София, 13.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 2800 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
К. Х. К. с частна жалба обжалва определение № 291 от 07.10.2019 г. по т.д. 1941/19 г., Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна. Счита, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният касационен съд на Р България приел, че молбата е подадена след срока по чл. 305, ал.1, т. 3 от ГПК. Освен това не попадала в предметния обхват на чл. 303, ал.1, т. 3 от ГПК.
Твърдението в мотивите на съда относно срока било в противоречие с чл. 305, ал. 1 т. 3 от ГПК. Срокът бил до 1 година от влизане в сила на акта. ТР 1/2018 г. не било довеждан до знанието на молителя, той не бил уведомен. Бил в предметния обхват , защото т. 2 от ТР 1/18 г. отменяла ППВС /1984 г. А решение № 181 от 30.11.2012 г. по к.т.д. 958/11 г. ВКС се отменяли решения на САС изключително на базата на ППВС 2/1984 г.
Излага подробни съображения, че е брат на починалия и че при постановяване на съдебното решение съдилищата били се позовали на ППВС 2/1984 г. , 4/1961 г. и 5/69 г. Поради обявяване загубили в сила ППВС 2/84 г. било налице основание за отмяна. Моли да се отмени определението и да се върне за продължаване на производството по искането .
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва молбата. Счита, че не са налице основанията, поддържани в частната жалба. Излага съображения, че не е налице хипотезата за отмяна на решение. Счита, че когато е постановено решението, чиято отмяна се иска, посочените Постановления на Пленума на Върховния съд са били източник на правото. Моли да се остави без уважение частната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на страната на 22.10.2019 г. Частната жалба е постъпила на 29.10.2019 г. Следователно е в срока по чл. 275 от ГПК.
С обжалваното определение № 291 от 07.10.2019 г. по т.д. 1941/19 г. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, е приел, че К. Х. К. е отправил искане за отмяна на решение на Върховния касационен съд, с което е отхвърлен иска му по чл. 226 ал.1 от КЗ отм. поради това, че не е сред кръга на лица с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт и било недопустимо разширяването на този кръг с други лица съобразно задължителните указания на ППВС 2/1984 г., ППВС 4/1961 г. ППВС 5/69 г. Молителят бил се позовал на приетото ТР 1/2018 г. по тълк.д. 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС, с което съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД е определено, че е справедливо обезщетение за неимуществени вреди да получат и други лица и ППВС 2/84 г. е обявено за изгубило сила. Съдът е приел, че съгласно чл. 305, ал.1, т. 3 от ГПК в случаите по чл. 303, ал.1, т. 3 от ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В случая молителят сочи, че решението, чиято отмяна иска, е постановено преди ТР 1/21.6.2018 г. по тълк.д. 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е отменено ППВС 2/1984 г. При позоваване на тълкувателно решение на ВКС като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК релевантен за началото на тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т. 3 от ГПК е моментът, в който тълкувателното решение е обявено и публично оповестено. Обявяването било на 21.6.2018 т, който момент бил узнаването. Молбата била подадена на 19. 6.2019 г. , т.е. след срока по чл. 305, ал.1 т. 3 ГПК. Освен това тълкувателното решение не попадало в обхвата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно ТР 7/2014 г. последващо тълкувателно решение не може да е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Освен това действието на новото ТР 1/18 г. било за в бъдеще, а не с обратно действие.
Върховният касационен съд, друг състав на Търговска колегия намира, че молбата за отмяна е подадена с подробно позоваване на обстоятелството за приемане на ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Молбата е подадена на 19.06.2019 г. по пощата.
Молбата по чл. 303, ал.1 т. 3 от ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения. В случая е налице влязло в сила съдебно решение № 181 от 30.11.2012 г. по т.д. 958/11 г., ВКС, II ТО, с което е отменено решение № 80 от 13.01.2011 г. по в.гр.д. 602/2010 г. на САС, в частта, с която е потвърдено решение № 193 от 03.05.2010 г. по г.д. 764/09 г. на СГС в частта за осъждането на ЗК „Лев инс“ АД да заплати на К. С. К. обезщетение за смъртта на К. К. Керефин, на основание, чл. 226, ал.1 от КЗ в размер на сумата 50 000 лв. ведно със законни лихви и разноски в размер на 990 лв както и държавна такса в полза на съда в размер на 2 000 лв и вместо него е отхвърлил иска.
Нормата на чл. 303, ал.1, т. 3 от ГПК предвижда отмяна на основание постановление на съд или друго държавно учреждение, което е било основание за постановяване на съдебното решение да е отменено и отмяната да има обратно действие, да заличава настъпилите последици и поради това да е налице основание за отмяна на съдебното решение. В случая изрично е разяснено в практиката на ВКС, че актът следва да е административен или съдебно решение по преюдициален въпрос. Следователно както е посочил в обжалваното определение съставът на ВКС, ТК, в предметния обхват на чл. 303, ал.1 т. 3 от ГПК не може да се вземе предвид последващо тълкувателно решение, с което приложена правна норма в решението, чиято отмяна се иска, е тълкувана по начин, който е различен от даденото тълкуване на съда. С разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че тълкувателните решения на ОСГТК, с които се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба, въз основа на която е решено делото, не е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Тълкуването, извършено от Общо събрание на колегия на Върховния касационен съд не създава правило, а само разяснява точния му смисъл. При наличие на противоречива или неправилна практика, Върховният касационен съд на Р България може да разясни съдържанието на нормата според действителния й смисъл. Този акт на ВКС не е конкретен акт на правораздаване, свързан с разрешаването на правен спор. А е акт, който има задължителна сила за съдебните органи и органите на изпълнителната власт, както и всички органи, които издават административни актове, по силата на чл. 130, ал. 2 от ГПК. По индивидуален правен спор, последващо конкретен правен спор Тълкувателно решение, не може да има значение на юридически факт, тъй като с оглед посоченото не е факт, индивидуализиращ материалното гражданско право, предмет на иска. С приемане на последващо тълкувателно решение в смисъл, различен от предходно такова, се разкрива действителния смисъл на приложима правна разпоредба, различен от приетия във влязлото в сила решение по конкретен правен спор. Но новото разяснение по приложението на относимата правна норма не може да съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Последната разпоредба има предвид само властнически акт, който няма нормативен характер, а е акт, част от основанието на иска или възраженията. Тълкувателното решение не може да е такъв акт. Ето защо приетото тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС, макар и да дава тълкуване на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложена във влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, не може да съставлява основание за отмяна на решението. Изводите в обжалвания съдебен акт са правилни. По изложените съображения обжалваното определение като постановено в съответствие с посочените правни норми следва да се потвърди.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 291 от 07.10.2019 г. по т.д. 1941/19 г., ВКС, състав на Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: