Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
6165_15_opr_288_31(2)zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6165 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 924 от 26.05. 2015 г. по гр.д. № 107 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., в частта, в която подлежи на касационно обжалване – с която [община] е осъдена на основание чл.31,ал.2 ЗС да заплати на И. Л. А. сумата 16 720 лева – частично заявена претенция от сумата 25 357.50 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 3.75 /6 ид. ч. от УПИ и две сгради и на Е. И. А. сумата 5 280 лева – частично заявена претенция от сумата 8 114.40 лева, представляваща обезщетение за лишаването и от ползване на собствената и 1.25 / 6 ид. ч. от същия УПИ и две сгради за периода от 20.02.2009 до 20.12.2012 г..
[община] не е обжалвала частта от решението, която не подлежи на обжалване, с която срещу нея са уважени искове на И. Л. А. и Е. И. А. с правно основание чл.59 ЗЗД с цени под 5 000 лева. В тази част решението е влязло в сила.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната част от решението е неправилна и иска тя да бъде допусната до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни И. Л. А. и Е. И. А. твърдят в писмен отговор на касационната жалба, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел, че след дадени указания ищците са отстранили нередовностите в исковете си.
В. съд е приел, че във въззивните жалби няма оплаквания относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, след което е разгледал доводите във въззивните жалби. След това е обсъдил всички предпоставки за уважаване на исковете по чл.31,ал.2 ЗС (на л.3 и сл. от мотивите към решението) и е установил, че те са осъществени: Съсобственост за периода на претенциите – не се оспорва придобиването на 5 /6 ид.ч. и притежаването им през периода на претенциите от първия ищец и неговата съпруга и 1 /6 от общината. Съпругата е починала след периода на претенциите (през 2013 г.) и е наследена от ищците – първият ищец е преживял съпруг, а втората ищца е дъщеря на починалата); Отправянето от собствениците и получаването на 03.07.2008 г. от ответника (жалбоподател) на писмена покана за заплащане на обезщетение за собствените на съпрузите 5 /6 ид.ч. от имота; Че в това време и за периода на претенциите ответникът е бил във фактическа власт на целия имот (фактическата власт е предадена след периода на претенциите – с приемо-предавателен протокол на 29.05.2013 г.), без значение е, как е упражнявана – съдът се е позовал на приетото за понятието „лично ползване” в ТР № 7 /2012 на ОСГК на ВКС. По спорния въпрос дали втората ищца има право на обезщетение, тъй като не е отправила писмена покана, съдът е приел, че тъй като поканата е изпратена по време на брака, не е необходима следваща, тъй като тя действа занапред без ограничение на времето и че наследникът не дължи отправяне на ново писмено искане, тъй като поканата от наследодателя му го ползва (съдът се е позовал на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК). Така съдът е приел, че втората ищца също има право на обезщетение, тъй като го претендира като наследник на безспорен съсобственик, а правото на обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС е имуществено и наследимо. Размерът на обезщетението е определен в съответствие със средния пазарен наем за имота със съответното предназначение и състояние, доколкото не е доказан по-голям размер и в съответствие с квотата (дяла) на всеки от ищците.
В касационната жалба на [община] се съдържат подробно мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК също се съдържат единствено доводи за неправилност на въззивното решение, както и без връзка с отделните доводи за неправилност се съдържа твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречието с практиката на ВКС, отразена в ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 314 от 22.06.2011 по гр.д. № 1568 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., ППВС № 1 /28.05.1979 г., решение № 734 /16.04.2014 г. по гр.д. № 507 /2014 г. на Пловдивския ОС.
Въпреки липсата на изведени правни въпроси, следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал противоречиво разрешаване на въпросите, свързани с предпоставките за уважаване на исковете по чл.31,ал.2 ЗС в частност с посоченото решение № 314 от 22.06.2011 по гр.д. № 1568 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения и че обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС се дължи от момента на писменото поискване и с приетото в ТР № 7 /2012 на ОСГК на ВКС за съдържанието на понятието „лично ползване”. Следва да се отбележи и че посоченото ППВС № 1 /28.05.1979 г. е постановено по някои въпроси на неоснователното обогатяване (по приложението на чл.55 и чл.89 ЗЗД), каквито не са разглеждани в обжалваната част от решението (частта от въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по искове по чл.59 ЗС е влязла в сила). Също и Решение № 734 /16.04.2014 г. по гр.д. № 507 /2014 г. на Пловдивския ОС е постановено по искове по чл.59 ЗЗД
При липсата на изведени въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и при съответствието на разрешенията на въззивния съд с приетото в ТР № 7 /2012 на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на сумата 915 лева – разноски за процесуално представителство е основателна и доказана с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 924 от 26.05. 2015 г. по гр.д. № 107 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по касационната жалба на [община] .
Осъжда [община] да заплати на И. Л. А. и Е. И. А. сумата 915 (деветстотин и петнадесет) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.