4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2664/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр.София, 17.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2664/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд № 107/21.01.2013 год., постановено по гр.дело № 3161/2012 год. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 03.05.2012 год. по гр.дело № 6096/2011 год. в частта, с която са уважени предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди от ПТП и е осъден ответника-касатор да заплати както следва: на Х. А. Н. от [населено място] – 45 000 лева обезщетение ведно със законната лихва и 3 040,50 лева мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД; на В. Т. Ч. от [населено място] – 50 000 лева обезщетение ведно със законната лихва и 3 378,36 лева мораторна лихва и на Б. Й. К. от [населено място] – 80 000 лева обезщетение ведно със законната лихва и 5 405,34 лева мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения, който е силно завишен с оглед обстоятелството, че ищците с поведението си са допринесли за увеличаване на вредоносния резултат, тъй като не са ползували обезопасителни колани като пътници в катастрофиралия автомобил.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените материалноправни въпроси свързани с приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба чрез процесуалния си представител адвокат П.К. от САК изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от пострадалите при ПТП на 29.05.2010 год. искове по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Въз основа на извършена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи/, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалите болки и страдания. Анализирайки доказателствата по делото съдът е посочил конкретните факти и значението им за размера на вредите, като е съобразил индивидуално за всеки от пострадалите броя и вида на травмите, продължителността и периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болки и страдания, както и последиците за здравето им. С оглед данните по делото, решаващият съд е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищците по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД поради неизползване на обезопасителни колани, тъй като при установения механизъм на автопроизшествието – преобръщане на автомобила поради навлизане в завой с висока скорост и с неколкократно завъртане около надлъжната ос, обезопасителният колан не е в състояние да задържи тялото към облегалката и ако е бил поставен биха се получили усложнения несъвместими с живота.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите по делата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай и от събраните доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетенията при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
Аналогично е положението и по въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, по отношение на който също е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 год., на която обжалваното решение не противоречи. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото. Касае се за определяне размера на отговорността на виновния причинител на вредите, поради което не е необходимо установяване вината на самия увреден. Поведението на последния е от значение доколкото може да се направи разграничение по размера на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на делинквента и тези причинени от увредения. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. В случая изводът на съда, че липсва съпричиняване от страна на ищците е обоснован с конкретните данни по делото. Предвид експертните заключения на вещите лица и установения механизъм на автопроизшествието, при високата скорост, с която се е движил автомобила, въздействието на колана не би намалил настъпилия вредоносен резултат, а по-скоро би довел до по-сериозни увреждания, включително и такива несъвместими с живота на пътуващите.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав № 107/21.01.2013 год., постановено по гр.дело № 3161/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ