4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 17.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3787/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280 от ГПК и т.р. 1/2010г. на ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима, 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят и кое допълнително основание за допускане на касационно обжалване се подържа по всеки от поставените въпроси; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния изход на делото, проверява 4/дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството като проверява съответствието на тази констатация с посоченото в Изложението допълнително основание за допускане на касационно обжалване.
1.Подадената Касационната жалба е допустима. Тя е депозирана от ищците Т. Т., П. Т., Д. З., Л. К. и П. П. срещу решение № 633/ 03.05.2016г., постановено по в.гр.д. 291/2016г. на Пловдивски окръжен съд. Спазен е срока по чл. 283 ГПК, жалбата има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат. Искът е по чл. 54, ал.2 ЗКИР и не попада в изключенията на чл. 280, ал.2 ГПК.
2. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поставят въпроси по тълкуването на чл. 235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 272 ГПК, чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ и чл. 17 ГПК като общо за всички въпроси се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1, т.1 и 2 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС и противоречиво разрешавани въпроси от съдилищата. Формулирани са следните правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 236, ал.2 от ГПК, когато прилага чл. 272 от ГПК; има ли конститутивно действие решението за възстановяване на правото на собственост в стари и възстановими граници по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ /редакция преди изменението с ДВ бр. 45/ 95г./, което е без скица и имотът не е индивидуализиран в решението, но бъде индивидуализиран в съдебното производство по иск за собственост; длъжен ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол на второто решение за възстановяване за същия недвижим имот относно наличието на основанията по чл. 14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ и съгласно чл. 17 от ГПК. Представени са решения по чл. 290 ГПК на ВКС и т.р. 5-2013- ОСГК.
3. В мотивите към решението, въззивният съд е дал отговор на поставените в Изложението въпроси по тълкуването на посочените правни норми. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за собственост по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, предявен от ищците Т. Т., П. Т., Д. З., Л. К. и П. П. срещу „Ю. централно държавно предприятие“ [населено място], ТП“Държавно горско стопанство К.“ [населено място]. Повторил е фактическите и правни изводи на районния съд и ги е направил свои като ги е посочил и след това е препратил към обосновката на изводите, направена в мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК. Въззивният съд е отхвърлил иска с мотив, че ищците не са придобили право на собственост върху процесните земеделски земи, тъй като решението за възстановяване в стари реални граници не е породило действие- имотите не са били индивидуализирани със скица и посочване на граници, както и че собствеността върху имотите е била възстановена с последващо решение на Поземлената комисия в нови граници чрез план за земеразделяне, което е валидно и влязло в сила.
4. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Отговорите на поставените въпроси, дадени от въззивния съд и обусловили решаващите му изводи, са в съгласие със задължителната практика на ВКС.
С решение 60-2013-ІV ГО е прието, че съгласно чл. 236, ал.2 и чл. 272 ГПК, когато въззивният съд е напълно съгласен с фактическите и правните изводи на първата инстанция, е длъжен в мотивите си да посочи дали възприема или не определено фактическо положение, като може да препрати към обосновката му. В случая, въззивния съд не е препратил формално към мотивите на първата инстанция, а е повторил фактическите и правни изводи на първата инстанция, като ги е направил свои и е препратил към обосновката им, на основание чл. 272 ГПК.
С решения 131-2014-І ГО, 67-14-І ГО и 298-14-І ГО е прието по чл. 17, ал.2 ГПК, че когато е извършен пряк съдебен контрол на решение на Поземлена комисия, е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исковото производство между страните, участвали в административното производство. В случая, въззивният съд не е извършил косвен съдебен контрол на решението на Поземлена комисия от 1997г. по чл. 14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ, тъй като е бил извършен пряк съдебен контрол между същите страни по адм.д. 452/2014г. на Карловски районен съд и съдът е зачел правните последици на решението на Поземлената комисия. Чрез прекия съдебен контрол по посоченото административно дело е бил разрешен въпроса за правното действие на първоначалното решение на ПК от 1993г. и последващото решение на ПК от 1997г. и гражданският съд е бил длъжен да зачете силата на присъдено нещо, съгласно чл. 302 ГПК. Въпросът за необходимостта от индивидуализацията на имота в решението на Поземлена комисия, поставен в Изложението, остава извън предмета на спора, тъй като не е обуславящ за решаващите изводи на съда.
Неоснователно е подържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по поставените въпроси в Изложението има задължителна практика на ВКС.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 633/ 03.05.2016г., постановено по в.гр.д. 291/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: