2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
С., 18.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5290/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник С. И. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 443 от 21.07.2015г. по в. гр. дело № 461/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 284 от 19.03.2015г. по гр. дело № 2434/2014г. на Великотърновски районен съд, с което на основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Е. Г. З. сумата 16 287,31 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтекли от настъпила на 13.03.2014г. трудова злополука, заедно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 25.09.2014г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – допустимо ли е съобразно особеността на разглеждания случай съдът служебно да не назначи по свой почин техническа експертиза, с която да се преодолеят различията в мненията за съпричастност на ищеца при трудовата злополука. Позовава се на т. 10 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. В останалата част изложението съдържа твърдения по фактическата обстановка на делото, които според жалбоподателя са останали извън полезрението на съда, касаещи съществото на спора, което е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване. Чрез поставеният правен въпрос се поддържа приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; посочена е и т. 3-та без да са развити съображения по приложението й.
Ответникът Е. Г. З. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстнационно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят се позова на ТР № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС – т. 10, според което, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, той може по молба на страните или по своя преценка да назначи служебно експертиза. В този смисъл разпоредбата на чл. 195 ГПК.
Въпросът е поставен като неизпълнение на задължение в производството пред въззивния съд.
С ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 3 се приема, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно (експертиза, оглед освидетелствуване) само, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
В процесния случай не са били налице посочените в тълкувателното решение предпоставки, които да породят задължение за въззивния съд служебно да допусне съдебно -техническа експертиза. Обстоятелствата около станалата трудова злополука са били изяснени подробно от фактическа страна. Не са били необходими някакви специални знания, каквито съдът не притежавал, за да се установи участието на ищеца и обстоятелствата, при които е станала злополуката – при товаренето на обемиста пратка, метална каса, ищецът указал помощ по молба на свой колега, пратката се залюляла, когато вече е била повдигната с транспалетна количка, ищецът се опитал да я подпре, но поради голямата тежест, част от нея затиска долните му крайници, при което получава тежко увреждане на стъпалото на левия крак.
Различията относно приноса на пострадалото лице за трудовата злополука, които се поддържат в поставения правен въпрос, не са обусловени от характеристики, за което са били необходими специални знания. Съдът е приел, че по време на инцидента ищецът не е действал при груба небрежност, а при проява на несъобразителност и по-слаба критичност в оценка на ситуацията, което е било съобразено при определяне размера на обезщетението, но което е преценено като недостатъчно за дялово намаляване на размера поради съпричиняване на вредата.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 443 от 21.07.2015г. по в. гр. дело № 461/2015г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Е. Г. З. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ