О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 18.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5774/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. К., чрез процесуалния и представител адвокат Р. И., срещу въззивно решение № 1365/16.07.2015г. по гр. дело № 1119/2015г. на Пловдивския окръжен съд.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросите са „за владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност, което трябва да е непрекъснато, спокойно и несъмнено”. Не било установено от съда по безспорен начин такова владение от Н. К.. Освен това съдът формирал своите изводи за упражняването на фактическата власт само въз основа на показанията на заинтересовани лица, като Л. Я., която е леля на К.. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация Т. С. К. и Н. Ж. К. оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писменото им становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №530/2015г. по гр.д.№996/2012г., с което е отхвърлен искът, предявен от Т. И. К. срещу Т. С. К. и Н. Ж. К. за допускане до съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.1154.1.6 по КК, находящ се на [улица]вх.169,ет.1, в сграда №1, разположена в имот идентификатор 56784.520.1154.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищцата Т. К. твърди съсобственост върху процесния имот, поради това, че нейната баба З. Л. е сключила договор за строителство на 22.06.1965г. на процесния апартамент със стопанско управление „Жилищно строителство” – П., който след построяването му е бил еднолична нейна собственост. След смъртта на Л. през 1966г., нейни наследници по закон са съпругът и Ж., и дъщерите и Г. и Р.. Ищцата е наследник на дъщерята Г., а ответникът Г. К. – на дъщерята Р.. Не е установен моментът, в който е завършен апартаментът, но до смъртта си /15.11.1966г./ Л. не се e снабдила с нотариален акт за собственост. Съпругът на Л. – Ж., се снабдил с констативен нотариален акт №41/07.01.1970г. за собственост на процесния апартамент на основание чл.55г ЗПИНМ и пар. 149, ал.3 ППЗПИНМ – покупко-продажба от ГНС. Той сключил втори брак през 1970г. и починал през 1987г. Преди това той е отчуждил процесния имот в полза на втората си съпруга Б.. Негови наследници са ищцата и внуците на преживялата му съпруга Б., поч.1989г., – ответниците Т. К. и Н. К. /деца на сина и Ж./. Ищцата е оспорила констативния нотариален акт, но оспорването не е проведено успешно. Не може да се приеме, че договорът от 22.06.1965г. по своята правна природа представлява договор за учредяване вещното право на строеж, което след реализирането му се е превърнало в право на собственост върху недвижим имот. Този договор е типов и в него не е посочено дали сградата се строи върху държавна или отчуждена от частно лице земя. Ако е върху отчуждена земя това има значение с оглед преценката чий имот е отчужден. Ответницата Т. К. твърди, че строежът е извършен върху терен, в който Ж. Л. е притежавал къща. Като се има предвид характера на договора от 22.06.1965г., липсата на доказателства, че строежът е извършен върху отчуждена от З. Л. земя и че доказателствената тежест да докаже несъществуването на удостовереното с нотариален акт № 41/07.01.70г. право на собственост е върху оспорващата го страна, съгласно ТР № 11/21.03.13г. по тълк. д. № 11/12г., ОСГК, ВКС, се налага извод, че признатото с цитирания нотариален акт право на собственост на Ж. Л. не е оборено. Това е така, защото не са опровергани констатациите в акта, извършени при проверката за наличие на обстоятелствата по чл. 55а вр. чл.55г ЗПИНМ за възникнало право на собственост върху недвижим имот в полза на Л.. Следователно, считано от 1970г. той е станал едноличен собственик на процесния апартамент и последващото разпореждане с него в полза на съпругата му Б. има вещно прехвърлително действие. При това положение ищцата няма права в собствеността, в качеството си на наследник на първоначалия собственик. Не е налице твърдяната съсобственост между страните по делото и затова искът за делба следва да се отхвърли.
Поставените от касатора материалноправни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението на сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото тези въпроси не са относими към решаващите изводи на въззивния съд за липса на съсобственост. Те не обуславят изхода на делото. Липсва релевантност, тъй като той не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на въззивния съд. Ето защо и съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд не е приел, че имотът е придобит по давност от Н. К. и не се е позовавал на разпитани в тази връзка по делото свидетели. Прието е, че Ж. Л. е бил собственик на имота и извършените от него в полза на съпругата Бисера, а впоследствие от нейния наследник Ж. К. разпореждания са породили вещноправен ефект, в т.ч. по отношение на последния приобретател Н. К.. При това положение съдебните решения, на които се позовава касаторът също са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Не са представени доказателства от ответниците по касационната жалба за направени разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1365/16.07.2015г. по гр. дело № 1119/2015г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: