– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. София 18.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.12.2018 (дванадесети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4563 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 16 934/03.10.2018 година, подадена от Р. М. М., срещу определение № 2804/17.09.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2201/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 6442/21.02.2018 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, пети състав, постановено по гр. д. № 14 483/2017 година, с което е върната подадената от Р. М. М. срещу Върховния касационен съд, искова молба с вх. № 149 209/08.11.2017 година, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 14 483/2017 година.
В частната си касационна жалба Р. М. М. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане № 6442/21.02.2018 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, пети състав, постановено по гр. д. № 14 483/2017 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
Р. М. М. е уведомена за обжалваното определение на 01.10.2018 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 16 934/03.10.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Р. М. М. е предявила осъдителни искове срещу ВКС. В исковата молба били изложени твърдения, че с решение от 21.07.2003 година на Районен Варна съд, X. състав, постановено по гр.д. № 547/2002 година са отхвърлени предявените в условията на обективно кумулативно съединяване от „Варненска корабостроителница” АД в несъстоятелност [населено място] против М. искове за предаване на владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се на първи етаж на жилищна сграда, с административен адрес [населено място], [улица], бл. ** и за заплащане на сумата от 6711.00 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно ползване на имот за периода от 20.02.1997 година до 20.02.2002 година с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. В исковата молба се твърдяло, че с решение от 12.11.2003 година на Окръжен съд Варна, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1377/2003 година първоинстанционното решение е било отменено и било постановено ново, с което предявените искове са изцяло уважени, като с решение № 1074/03.08.2005 година, постановено по гр.д. № 435/2004 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. въззивното решение било оставено в сила. В исковата молба били изложени твърдения, че решението на Районен съд Варна е законосъобразно, обосновано и справедливо, докато решенията на Окръжен съд Варна и на Върховния касационен съд са несправедливи и подхождащи шаблонно към житейската драма на М. и нейното семейство. Изложени били твърдения, че несправедливо съдилищата не са признали изтеклата в нейна полза погасителна давност. Изложени са твърдения и за това, че апартаментът е бил предоставен за ползване под наем на семейството от „Варненска корабостроителница” АД в несъстоятелност [населено място]. Твърдяло се, че с постановените решения Окръжен съд Варна и Върховния касационен съд са обслужили интересите на „Варненска корабостроителница” АД в несъстоятелност [населено място]. Вследствие на тези несправедливи решения Р. М. М. и нейното семейство били претърпели значителни имуществени и неимуществени вреди. Сочело се, че за компенсиране на причинените имуществени и неимуществени вреди и неудобства от Върховния касационен съд, който несправедливо и нарушавайки правото на собственост на М., бил потвърдил решението на Окръжен съд Варна, първия съд следвало да бъде осъден да заплати на Р. М. М. сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-цената на апартамента по пазарни цени за 2011 година, както и да бъде осъден да й заплати сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че М. и нейното семейство са изпаднали в депресия, апатия, безнадеждност и безпътица, оставайки на улицата, в резултат на решенията на Окръжен съд Варна и Върховния касационен съд.
С оглед на горното съставът на Софийския апелативен съд е приел, че предявените претенции са недопустими. Твърденията на Р. М. М. изразявали нейното несъгласие с постановените решения на Окръжен съд Варна и Върховния касационен съд. Правната последица от тези решения била силата на пресъдено нещо. Тази сила задължавала всяка една от страните, участвала в правния спор, по който е постановено съдебното решение, да не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното правно положение, освен чрез отмяна по чл. 303 от ГПК. В настоящия случай и с оглед изложените от Р. М. М. твърдения вредата за нея се изразявала в търпените психически смущения и негативни изживявания, вследствие от постановените от Окръжен съд Варна и Върховния касационен съд незаконосъобразни решения. Затова с предявяването на тези искове Р. М. М. оспорвала правилността на влязлото в сила съдебно решение, което било недопустимо.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Р. М. М. не е формулирала конкретен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В изложението е посочено, че частната касационна жалбоподателка се позовава на уреденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, тъй като повдигнатият с частната жалба въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това е посочено, че Окръжен съд Варна и Върховния касационен съд не били приложили точно по нейния казус материалния закон, като несправедливо не било уважено искането й за придобиването на апартамента по давностно владение. Така изложеното обаче не представлява правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, а е твърдение, което може да послужи като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, въз основа на направеното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдение. Същевременно, както се посочи, в изложението е твърди, че правния въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е бил поставен в подадената срещу въззивното определение частна касационна жалба. В същата обаче се съдържат само конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното определение на Софийския апелативен съд, които по естеството си представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Същите обаче, с оглед на даденото в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС не са равнозначни на общ правен въпрос, който да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. При липсата на такъв въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като тази липса не може да бъде преодоляна, чрез служебното формулиране на правния въпрос от касационния съд въз основа на направените с касационната жалба оплаквания и данните по делото. Касационният съд разполага с правомощието само да уточни и конкретизира формулирания от страната правен въпрос, но не може служебно да формулира такъв, извън случаите, когато се касае до нищожен или недопустим съдебен акт, или пък съдът е задължен служебно да следи за интересите на страната, какъвто настоящият случай не е.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 2804/17.09.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2201/2018 година. по подадената срещу него от Р. М. М., частна касационна жалба с вх. № 16 934/03.10.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2804/17.09.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по ч. гр. д. № 2201/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.