О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2103/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. П. В. чрез неговия пълномощник адв. Н. С. срещу въззивно решение № 247 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 528/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 442 от 13.04.2017 г. по гр. д. № 456/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Г. П. В. против А. П. В. и „Випера груп” ООД обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал.2, предл. пето и чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност поради привидност и поради заобикаляне на закона на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. на нотариус Св. З., с който А. П. В. е прехвърлил на „Випера груп” ООД собствените си 4/18 ид. части от поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], парк ”Отдих и култура”, с площ 10 478 кв.м, а в замяна „Випера груп” ООД е прехвърлило на А. В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор…. по КККР на [населено място], представляващ апартамент, находащ се в [населено място], [улица], вх.., ет.., ап.., ведно със склад № 4 и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена, както и съединения с тези искове иск по чл. 33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуване на прехвърлените от А. В. на „Випера груп” ООД 4/18 ид. части от имота с идентификатор ….
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК- поради очевидна неправилност.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Випера груп” ЕООД изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание за достъп до касационно обжалване, тъй като въззивното решение не страда от пороци, сочещи на очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено и не е било спорно между страните, че поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място] е идентичен с недвижимия имот – нива от 10.480 дка, съставляваща парцел …. по комасационния план на[жк], [населено място] от 1940 г., допуснат до съдебна делба между няколко лица, сред които и М. В. с права 8/18 ид. части. С решение, влязло в сила на 15.01.1999 г. , е постановено делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
Жалбоподателят Г. П. В. и ответникът А. П. В. са наследници по закон на М. В..
За осъществяване на публичната продан е образувано изпълнително дело през 2014 г. Проведено е наддаване, в което са участвали касаторът Г. В., ответникът по касация А. В., дружеството „Випера инвестмънс” ООД и други лица. Касаторът Г. В. е направил две наддавателни предложения съответно за 301 234 лв. и 251 234 лв. А. В. също е направил две наддавателни предложения за 899 000 лв. и за 202 000 лв. От дружеството „Випера инвестмънс” ООД са постъпили три наддавателни предложения: за 250 001 лв., за 350 001 лв. и за 500 001 лв. С протокол от 20.01.2015 г. за купувач на имота е обявен А. В., предложил най – високата цена от 899 000 лв. С молба от 11.02.2015 г. същият е заявил, че оттегля това наддавателно предложение. На същата датата е подадена молба и от „Випера инвестмънс” ООД, с която дружеството оттегля надвавателното предложение от 500 001 лв. С постановление от 23.03.2015 г. съдебният имот е възложил имота на „Випера инвестмънс” ООД за сумата 350 001 лв. Постановлението за възлагане е обжалвано от един от наддавачите на публичната продан и е отменено с решение от 09.11.2015 г.
С нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. А. П. В. прехвърлил на „Випера груп” ООД притежаваните от него 4/18 ид. части от поземления имот ведно 4/18 ид. части от всички подобрения и приращения върху него, като в замяна на това „Випера груп” ООД му прехвърля собствеността върху описания апартамент с площ 58.24 кв.м, ведно с принадлежащ към него склад с площ 4.74 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и поземления имот, в който е построена. За уравнение цената на прехвърлените имущества дружеството заплатило на А. В. сумата 14 780 лв.
Касаторът Г. В. е предявил иск за обявяване на договора за замяна за нищожен като привиден, прикриващ продажба, тъй като цената на прехвърления от А. В. имот била определена под неговата данъчна цена. Този иск е намерен за неоснователен. Въззивният съд е приел, че данъчната оценка на прехвърлените от А. В. идеални части е 79 571.30 лв., а на придобития от него в замяна недвижим имот – 66 453.53 лв., като тази разлика не е толкова значителна, че с оглед на уговореното парично уравнение от 14 780 лв., да обоснове извод, че замяната е симулативна и прикрива продажба. Съдът е приел, че сключването на договора за замяна е предшествано от предварителен договор от 14.01.2013 г. , който също е замяна на тези имоти, а обстоятелството, че в него страните са постигнали и други уговорки – относно изкупуването на имота от дружеството при публична продан чрез личното му участие в нея или чрез участието на А. В. от свое име, но за сметка на дружеството, относно сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт в 14-дневен срок от влизане в сила на постановлението за възлагане на целия имот; че страните ще считат договора за действителен при условие, че имотът бъде възложен на публичната продан на А. В. или на дружеството, а ако това не е възможно- че дружеството може да развали едностранно договора или да продължи неговото действие, но при цени и условия, допълнително уговорени между страните, също не могат да обосноват твърдяната привидност, тъй като в крайна сметка страните са се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти чрез замяна, независимо, че към момента на сключване на окончателния договор публичната продан не е била извършена.
С оглед изхода по обуславящия иск за разкриване на симулация е отхвърлил и обусловения иск по чл. 33, ал.2 ЗС, тъй като разпореждането е извършено чрез замяна, а в този случай разпоредбата на чл. 33, ал.2 ЗС не намира приложение.
Съдът е намерил за неоснователен и втория иск, предявен от касатора – за прогласяване нищожност на договора за замяна като сключен в заобикаляне на закона. Приел е, че сочената от ищеца цел- дружеството да придобие качеството на съделител и да се ползва при публичната продан от привилегиите на чл. 354 и чл. 505, ал.2 ГПК, не е забранена от закона.
Соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК-очевидна неправилност. В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че „очевидната неправилност” предполага въззивното решение да е постановено при грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, което е пряко установимо от мотивите и което да е повлияло на съдържанието на съдебния акт, напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството и др. Не е налице очевидна неправилност, когато постановеният от въззивния съд съдебен акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, или когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Публичната продан по чл. 354 ГПК се извършва по правилата за публична продан на недвижими имоти, което означава, че в нея като наддавачи могат да участват всички лица, за които не е предвидена законова забрана за участие, а не само съделителите. Съделителят, който е участвал като наддавач, може да изкупи имота по най – високата цена, предложена при наддаването, а ако няколко съделители изявят желание да изкупят имота, първоначалната цена, при която се извършва новата продан само между тях, е най- високата цена, при първата продан. Целта е съделителите да получат паричния еквивалент на дяловете си от съсобствения имот по най- високата пазарна цена.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 13.12.2017 г. по в.гр.д. № 528/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: