Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
654_16_opr_chj_274(2)&307(1)gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 18.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 654 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изр.2 вр.чл.307,ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. Н. – У. срещу определение № 452 /22.12.2015 г., по гр.д. № 5002 /2015 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на П. Х. Н. за отмяна на влязло в сила определение по частно гражданско дело на ВКС. Частния жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд (ВКС) е приел следното: С определението, чиято отмяна се иска, ВКС е оставил без уважение молбата на П. Х. Н. за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на определение по чл.274,ал.3,т.1 ГПК, с което се отказва да се допусне касационно обжалване на определение за прекратяване на производство поради недопустимост на иска. Актът по чл.247 и чл.250 ГПК има правното положение на този, който поправя / допълва или отказва да поправи / допълни. И двете определения не са от категорията актове, които формират сила на пресъдено нещо. Дори да се приеме, че страната иска отмяна на влезлите в сила определения на СРС и СГС за прекратяване на исковото производство като недопустимо, то те също са изключени от приложното поле на чл.303 ГПК, защото не формират сила на пресъдено нещо и няма пречка страна отново да предяви същия иск.
Насрещните страни И. М., Т. Е., А. Я., И. С., П. С., М. С. и Р. С. оспорват основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав може да препрати съгласно правилото на чл.278,ал.4 вр. чл. 272 ГПК.
Към това може да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.307,ал.1 ГПК задължава Върховния касационен съд да прецени най-напред допустимостта на подадената молба за отмяна. ВКС е длъжен да разгледа основателността на молбата за отмяна, само ако прецени, че тя е допустима.
При изложения извод и мотиви за недопустимост на молбата за отмяна, е без значение дали тя съдържа изискуемите от закона реквизити и дали е подадена в срок и ВКС няма правомощие да обсъжда законосъобразността на влезлите в сила определенията, чиято отмяна се иска. Доводите на частния жалбоподател за това са неотносими.
Крайният извод е, че частната жалба срещу обжалваното определение на ВКС е неоснователна, тъй като подадената молба за отмяна е недопустима, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно. То следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски. Поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 452 /22.12.2015 г., по гр.д. № 5002 /2015 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.