О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
Гр. София, 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 1296 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 3399 от 27.03.2017 г. на С. А. Д. с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 2139 от 23.12.2015г., постановено по в.гр.д.№ 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2645 от 12.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 13278/2013 г. на Варненския районен съд, ХІХ с-в, в частта, с която С. А. Д. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л. Б. Д., действащ като [фирма], владението на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12 по КК на [населено място], представляващ офис № 1, преустроен в магазин със застроена площ от 22,18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с идентификатор 10135.2560.251 по КК на [населено място], както и в частта, с която ответницата е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 1 800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2013 г. до окончателното й изплащане.
С разпореждане № 28 от 27.03.2017 г. са дадени указания на молителката, включително относно установяване размера на сумата, която следва да бъде внесена по сметката за гаранции на Върховния касационен съд, които са изпълнени, видно от приложенията към подадената от нея молба с вх.№ 4289 от 18.04.2017 г. Представен е и документ „Преводно нареждане / вносна бележка” от 11.04.2017 г., удостоверяващ внасянето на сумата 32 843,50 лева по сметката за гаранции на Върховния касационен съд, която съответства на интереса по чл. 282, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК (при удостоверен размер на данъчната оценка на процесния имот към момента на образуване на делото пред РС – Варна /в съответствие с разясненията по т. 1 от ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГК/, възлизащ на 31 043,50 лева, сборът на която сума и сумата 1 800 лв. възлиза на 32 843,50 лева).
Изложеното мотивира състава на съда да приеме, че по отношение искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение са налице предпоставките по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на влязлото в сила на 28.12.2016 г. решение № 2139 от 23.12.2015г., постановено по в.гр.д.№ 2566/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2645 от 12.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 13278/2013г. на Варненския районен съд, ХІХ с-в, в частта, с която С. А. Д. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Л. Б. Д., действащ като [фирма] владението на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.251.1.12 по КК на [населено място], представляващ офис № 1, преустроен в магазин със застроена площ от 22,18 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], заедно с 1,6830 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с идентификатор 10135.2560.251 по КК на [населено място], както и в частта, с която ответницата е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 1 800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 05.10.2010 г. до 11.09.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2013г. до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: