4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
С., 02.02. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 714 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. И. И. и А. К. И. и двамата от [населено място], подадена от адвокат К. срещу определение № 3116 от 26.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1871/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 23081 от 1.06.2011 г. по ч.гр.д. № 8052/2011 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл.418, ал.1 ГПК е постановено незабавно изпълнение на заповед № 5063 от 1.06.2001 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 260 000 лв., представляваща задължение по договор за кредит от 6.10.2008 г., обективиран в нот. акт № 43/2008 г. на нотариус с рег. № 196 за учредяване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.05.2010 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 5 230 лв.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът И. Т. Г. чрез адвокат С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за издаване заповед за незабавно изпълнение за заплащане на сумата от 260 000 лева, дадена в заем. Приел е, че заявлението се основава на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и че същият е редовен от външна страна.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа,че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: за правомощията на съда при преценката относно основателността на искането по чл.417, т.6 ГПК и по специално относно редовността на документа от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; трябва ли задължението да бъде обективирано в самия нотариален акт; достатъчен ли е само документът по чл.173, ал.3 ЗЗД, без да се представи и самият договор въз основа на който възниква вземането, което се обезпечава с ипотеката, когато той не е установен в нотариалния акт за обезпечаване на ипотеката.
Поставените в изложението въпроси са значими за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има задължителна практика по смисъла на 280, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с т. 2 ТР 1/2009 ОСГТК- определение № 490 от 2.07.2010 г. по ч.гр.д. № 298/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 855 от 31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 600/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. В тях е прието, че преценката на основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл.417, т.6 ГПК, т.е. налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Доколкото при това основание документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, то съществуването на претендираното вземане следва да се установява от този акт, а не от други документи.
В случая съдът е потвърдил разпореждането, с което е уважено искането за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 417, т.6 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Н.А. № 43/2008 г. от 6.10.2008 г. обективира вземане по договор за заем за сумата от 260 000 лв. с падеж 6.01.2009 г., обезпечено с ипотека. В него е посочено, че И. Т. Г. като кредитор и М. И. И. и А. К. И. като кредитополучатели и ипотекарни гаранти сключват договор, с който И. Г. предоставя на И. кредит в размер на 260 000 лв. без лихва за срок до 6.01.2009 г., а за обезпечаване на вземането И. му учредяват ипотека върху собствения им имот, придобит в режим на СИО, описан в нот.акт, като при неизпълнение на задължението за връщане на сумата в посочения срок има право да се удовлетвори от принудителната продажба на ипотекирания имот. В съответствие със задължителната практика съдът е извършил проверка по чл.418, ал.2 ГПК, която включва само редовността на документа от външна страна, както и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Правилността на тази проверка не е предмет на производството по допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното, не е налице твърдяното приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като наличието на задължителна практика по смисъла на т. 1 изключва приложението на т. 3., и обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № № 3116 от 26.10.2011 г. по ч.гр.д. № 1871/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: