О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 21.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 218/ 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч.” СПА Италия, [населено място], чрез адв.В. К. – САК – адрес за призоваване: [населено място] 1303, [улица] срещу Решение №5645 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 3920/ 2012 г. на Софийски градски съд. С това решение е потвърдено Решение № ІІ-54-312 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 9995/ 2010 г. на СРС, 54 с., с което [фирма] – [населено място] на основание чл. 361 ал. 1 ТЗ е осъдено да плати на “Ч.” СПА Италия, [населено място] 65. 83 евро – неизплатена част от спедиционни възнаграждения по 67 договора за спедиция, сключени за периода 23.06.2006 г. – 16.03.2007 г., исковете са отхвърлени за разликата до 18 952.14 евро; отхвърлени са исковете и срещу Ц. Т. Ш. – от [населено място] за 18 865.58 евро – общ размер на получени плащания от [фирма], с които ответникът неоснователно се е обогатил и срещу този ответник са оставени без разглеждане исковете общо за разликата до 18 952.14 евро. Решението е постановено по въззивна жалба на ищеца в частта, с която исковете срещу първия ответник са отхвърлени общо за 18 886.58 евро и в частта, с която исковете срещу втория ответник са отхвърлени общо за 18 886.58 евро и са оставени без разглеждане общо за 65.83 евро. Касационната жалба на ищеца е с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените от въззивния съд правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по изложените съображения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото възразява, че същата е недопустима на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, тъй като се касае за 67 съединени иска за претендирани спедиционни възнаграждения, всеки от които с цена до 5000 лв.; евентуално възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; както и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по касационната жалба Ц. Т. Ш. – от [населено място] възразява, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване; излага и съображения за неоснователност по същество на касационната жалба.
Подадена е от [фирма] – [населено място] частна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отказано изцяло да му се присъдят направените разноски във въззивната инстанция, съставляващи разходи за придружаване на вещото лице счетоводител в Италия за извършване на проверка при ищеца за изпълнение на експертизата, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените правни въпроси и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
“Ч.” СПА Италия, [населено място] и Ц. Т. Ш. – от [населено място] не изразяват становища по частната жалба.
Върховният касационен съд, като взе предвид изложеното в касационната жалба и в частната жалба, и в подадените отговори, и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение по въззивна жалба на ищеца е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените на основание чл. 361 ал. 1 ТЗ обективно съединени искове срещу [фирма] – [населено място] общо за разликата над 65.83 евро до 18 952.14 евро – неизплатена част от спедиционни възнаграждения по 67 договора за спедиция, сключени за периода 23.06.2006 г. – 16.03.2007 г., отхвърлени са исковете и срещу Ц. Т. Ш. – от [населено място] общо за сумата 18 865.58 евро – общ размер на получени от ответника плащания от [фирма], с които неоснователно се е обогатил и са оставени без разглеждане исковете срещу втория ответник за разликата 65.83 евро.
По подадената касационна жалба:
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, съгласно която разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка между търговци. Постановено е по обективно съединени искове, всеки един с цена до 20 000 лв. Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
По подадената частна жалба:
Въпреки че жалбоподателят сочи, че същата е срещу въззивното решение в частта, с която не са му присъдени изцяло направените по делото разноски, и че се касае за частна касационна жалба, с оглед данните по делото следва да се приеме, че се касае за частна жалба е срещу Определение от 16.09.2016 г. по чл. 248 ГПК, с което не е уважена молбата на ответника по делото [фирма] – [населено място] за изменение на въззивното решение в частта за разноските, направени във въззивната инстанция, а не за частна касационна жалба срещу въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая се касае за търговско дело, по искове с цена всеки един до 20 000 лв., решението по което не подлежи на обжалване, затова не подлежи на обжалване и определението по чл. 248 ГПК за разноските във въззивната инстанция. Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С оглед този изход на делото жалбоподателят “Ч.” СПА Италия, [населено място] следва да плати на ответниците по жалбата разноски по делото за касационната инстанция:на [фирма] – [населено място] 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2016 г. и на Ц. Т. Ш. – от [населено място] 1800 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “Ч.” СПА Италия, [населено място], чрез адв.В. К. – САК срещу Решение №5645 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 3920/ 2012 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 16.09.2016 г. по гр.д. № 3920/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските пред въззивния съд.
ОСЪЖДА “Ч.” СПА Италия, [населено място] да плати разноски по делото за касационната инстанцция – платено адвокатско възнаграждение: на [фирма] – [населено място] 1200 лв. и на Ц. Т. Ш. – от [населено място] 1800 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: