О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
С., 25.03.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 959 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11616 от 29.12.2014 г. на К. З. И. срещу определение № 296 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 4195/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение от 07.04.2014 г. по гр.д. 64/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 157 от 28.11.2013 г. по гр.д. № 425/2012 г. на Районен съд – [населено място] за уважаване на предявения от С. А. С. против Н. Р. И. ревандикационен иск по отношение на 17 кв.м., съставляващи част от УПИ ХІІ-99 от кв.24 по плана на [населено място]..
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В молбата за отмяна К. З. И. е обосновала основанието по чл.304 ГПК. С обжалваното определение ВКС е приел, че в производството по гр.д. № 425/2012 г. на Районен съд – [населено място] същата няма качеството на необходим другар, тъй като придадените по регулация места не са семейна имуществена общност, поради което същата няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение. Изводите на Върховния съд са правилни.
Съпругът на жалбоподателката Н. И. е придобил недвижим имот УПИ XI – 98, кв. 24 по З. на [населено място] с нотариален акт за дарение № 13, том VIII, дело № 29/1979 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г./отм./ придобитите по време на брака с дарение вещи не стават съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 97 от ЗС придадената по регулация площ по нотариален акт № 2, том IV, дело 53/1980 г. следва характера на собствеността върху главния имот, чийто изключителен собственик е съпругът на частната жалбоподателка. Ето защо същата няма качеството на необходим другар и не може да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което правилно с атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 296 от 06.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4195 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: