2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 25.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети април две хидяли и седемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5271/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК.
С определение № 448 от 09.08.2016 г. по в. гр. д. № 960/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд е изменено по реда на чл. 248 ГПК решението по делото в частта за разноските, като И. А. А. и А. И. А. са осъдени да заплатят на И. А. Т. сумата от 500 лева, съставляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Частна жалба срещу това определение е подадена от И. А. А. и А. И. А..
Жалбоподателите считат, че искането за присъждане на разноските следва да бъде отхвърлено, евентуално – размерът им да бъде намален съобразно ниския размер на защитаваното право, ниската степен на фактическата и правна сложност на делото и приноса на ответника И. Т. за допуснати нарушения като ищец по делбеното дело.
Ответникът в производството И. А. Т. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл. 248 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 249 от 06.06.2016 г. /поправено с решение № 288 от 28.06.2016 г. за допусната в него очевидна фактическа грешка/ по в. гр. д. № 960/2015 г. Пазарджишкият окръжен съд обезсилил решение № 379 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 4483/2013 г. на Пазарджишкия районен съд поради недопустимост на иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗНсл, предявен от И. А. и А. А., сега жалбоподатели, и прекратил производството по делото.
Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 5272/2016 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., и е влязло в сила.
С определението по чл. 248 ГПК, което е предмет на настоящото частно производство, ищците, чийто иск е приет за недопустим, са осъдени да заплатят разноските по делото, направени от И. Т. – един от ответниците по иска, в рамките на първоинстанционното производство.
Определението по чл. 248 ГПК е правилно, постановено в съответствие с изхода на спора и с нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
С въззивното решение са присъдени разноски само за производството пред въззивния съд, но са пропуснати тези, сторени при разглеждането на първоинстанционното производство. Искането за присъждането им е направено своевременно – на 07.04.2015 г., преди приключване на съдебното дирене в първата инстанция /л. 145/. Своевременно е и искането за изменение за въззивното решение в частта за разноските – заявено е на 16.06.2016 г. с молба вх. № 5946 /л. 192 от въззивното дело/ и е в срока за обжалване на въззивното решение, съобщението за което е връчено на И. Т. на 14.06.2016 г. /л. 162 от въззивното дело/. Доказателство за сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 500 лева, платени в брой, е договорът за правна защита и съдействие № 008102/20.06.2014 г., приложен на л. 75 от първоинстанционното дело.
До приключване на 07.04.2015 г. на съдебното дирене в първоинстанционния съд ищците не са направили възражение за прекомерност на заплатеното от И. Т. възнаграждение за адвокат, поради което правилно въззивният съд е отказал да се произнесе по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Оспорването на писмения отговор и на заявените в него искания не е равнозначно на възражение за прекомерност; не е такова и оспорването на тезите и претенциите на ответниците, сторено с писмената защита, още повече, че същата е представена на 17.04.2015 г. /л. 146 от първоинстанционното дело/ след приключване на съдебното дирене-вж. т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС; изложеното във въззивната и касационната жалби също не може да бъде зачетено. Обжалваното определение на въззивния съд съответства на това разрешение на ОСГТК на ВКС. Частната жалба срещу него ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. А. А. и А. И. А. срещу определение № 448 от 09.08.2016 г. по в. гр. д. № 960/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: