4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
С., 28.01. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 39/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 279, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Д. М. против въззивно определение № 759 от 26.11.2912 г. по ч. гр. дело № 590/2012 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 519 от 09.07.2012 г. по гр. дело № 719/2012 г. на Районен съд – [населено място] за връщане на подадената от жалбоподателя искова молба, поради недопустимост и прекратяване на производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпросът относно тълкуването на разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Р. Ц. М. не е представител писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят е предявил иск за прогласяване нищожността на извършената от държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 142/2009 г. публична продан с твърдение, че продадената част не представлява самостоятелен обект – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет и твърдение за незаконосъобразност на Постановлението за възлагане, като противоречащо на закона – основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД.
Прието е, че искът е недопустим, като съдът е обсъдил правното естество на публичната продан, която не е договор за продажба, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебен изпълнител, който действа не като равнопоставен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имот на длъжника въпреки неговата воля. Затова, при публичната продан правото на собственост се придобива след плащане на цената въз основа на възлагането и не може да се разваля поради евикция или скрити недостатъци, за разлика от продажбата. За нея не важат разпоредбите за недействителност на договорите по ЗЗД.
Прието е, че след влизане в сила на възлагателното постановление, за да стабилизира полученото от взискателя плащане и да стимулира третите лица да участват в наддаването, законът е въвел силно ограничени възможности публичната продан да бъде атакувана по исков ред. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК, която сочи, че ако възлагането не бъде обжалвано, публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два недостатъка – когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването (чл. 490 ГПК) – тогава публичната продан е абсолютно нищожна, и когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената – тогава публичната продан може да се развали, освен ако купувачът внесе дължимата сума, когато проданта се санира. Съдът е констатирал липса на твърдения в тази насока, с което е обосновал недопустимост на предявения иск.
Изводите на съда относно тълкуването и приложението на чл. 496, ал. 3 ГПК съответстват на съдебна практика установена с решение по т.д. № 645/2009г., второ т. о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че извън основанията, предвидени в чл. 496, ал. 3 ГПК (чл. 384, ал. 3 ГПК /отм/) проведената публична продан не може да бъде атакувана по исков ред. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително. В този смисъл е съдебната практика установена с решение по гр. дело № 7467/57 г. ВС, четвърто г. о., решение по гр. дело № 983/67 г. ВС, първо г. о., решение по гр. дело № 4299/2007г. ВКС, първо г. о., определение по гр. дело № 5395/2008 г. ВКС, второ г. о. и определение по гр. дело № 128/2009г. ВКС, второ г. о., в които е прието, че публичната продан се различава от договора за продажба, не само по своя фактически състав, но и по правните си последици, правото на собственост чрез възлагане по реда на чл. 496, ал. 2 ГПК (чл. 384, ал. 1 ГПК /отм./) се придобива от деня на постановлението за възлагане, дори то да е обжалвано, възлагането се извършва с едностранен властнически акт на съдия – изпълнител, издаден при наличието на наддавателно предложение, при което последиците на възлагането отпадат едва с факта на отмяна действията на съдия-изпълнителя, а съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК (чл. 384, ал. 3 /отм./ ГПК) процесуалния път за отстраняване на нарушенията допуснати при публична продан, завършила с възлагане, е обжалване на възлагането. От това общо начало цитираната разпоредба създава изключения само в случая, когато възлагането не е обжалвано и то само за точно определени в разпоредбата нарушения, от което следва, че когато възлагането е обжалвано и потвърдено (както е в процесния случай), действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред.
Видно от изложеното, с обжалваното определение съдът е дал отговор на поставения правен въпрос по приложението и тълкуването на чл. 496, ал. 3 ГПК в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на установена съдебна практика, включително и такава по реда на чл. 291 ГПК, изключва хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, освен ако се обоснове необходимост от тълкуване на закона, поради непълнота или неяснота на приложената правна норма, или нужда да се изостави едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, както и когато по поставения правен въпрос липсва съдебна практика или с оглед на настъпила промяна в обществените отношения се налага да се изостави една съдебна практика, за да се създаде нова, каквито твърдения не се съдържат в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 759 от 26.11.2912 г. по ч. гр. дело № 590/2012 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ