О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 28.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 39/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Л. П. от [населено място] е подала частна жалба вх. № 10552/31. 10. 2012 г. против определение от 08. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 557/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., с искане да бъде отменено отменено като неправилно и се пристъпи към произнасяне по същество.
След проверка, този състав на касационният съд установи следното:
Наследодателите на жалбоподателката П. – покойните М. П. и В. П., са предявили иск за делба на недвижим имот в [населено място] срещу другите съсобственици, за разглеждането на който е образувано дело за съдебна делба № 890/1998 г. на Районен съд Благоевград. С определение от 10. 03. 2003 г. по същото дело, районният съд е допуснал обезпечение на иска чрез спиране на изп. дело № 15/2003 г. относно имота, обект на делбата. Производството по гр. д. № 890/1998 г. е прекратено с влязло в сила определение от 11. 04. 2011 г. и с последващо определение от 17. 05. 2012 г. Районен съд – Благоевград е отменил допуснатото обезпечение. Окръжен съд – Благоевград с въззивно определение от 08. 08. 2012 г. е оставил в сила определението от 17. 05. 2012 г. по гр. д. № 890/1998 г. за отмяна на обезпечението. Срещу определението на въззивния съд е подадена частна касационна жалба от Л. П., която е оставена без разглеждане от състава на ВКС, ІІІ г. о., с обжалваното определение № 653/08. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 557/2012 г.. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/21. 07. 2010 г. ОСГКТК на ВКС, че определенията на въззивния съд по обезпечение на иск не подлежат на касационно обжалване.
Частната жалба на П. срещу определението на другия състав на ВКС е неоснователна. Съдът е приложил точно задължителната съдебна практика, възприета с посоченото тълкувателно решение. Личната преценка на жалбоподателката, че по този начин са ограничени гражданските й права на справедлив съдебен процес не може да бъде основание за нарушаване на задължителната практика. Изложените в частна жалба други съображения за опорочаване на процедурата по отмяна на обезпечението – че заинтересовани страни по делото не са получили преписи от молбата за отмяна на обезпечителната заповед, че е налице обезпечителна нужда, тъй-като между същите страни и за същия имот е висящо друго дело, са неотносими към произнасянето на другия състав на касационния съд, защото са по съществото на спора, каквото произнасяне не е налице.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 08. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 557/2012 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: