1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 31.01.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1692 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Великотърновският апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Великотърновски окръжен съд, с решение № 284/20.12.2016 г. по въззивно гр. д. № 490/2016 г., е отнел от В. Е. Г., на основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), в полза на Държавата следното негово имущество, придобито от престъпна дейност: 40 дружествени дяла, всеки от които на стойност от 100 лева, от капитала на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място]; 437 акции, всяка от които с номинална стойност от 1 лев, от емисията на [фирма]; подробно описани парични суми; неурегулиран поземлен имот – празно дворно място, находящо в [населено място], [община], област Велико Търново, цялото с площ от около 600 кв.м. Съдът е отнел от В. Е. Г. и К. П. Г. в полза на Държавата следното тяхно имущество: сумата 3 699 лева, получена от продажба на лек автомобил, марка „Рено 19”, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 2 929 лева, получена от продажба на лек автомобил марка „Рено К.”, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 2 353 лева, получена от продажба на лек автомобил марка „Рено 19”, рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 6 354 лв., получена от продажба на лек автомобил марка „Рено”, модел „М.”, рег. [рег.номер на МПС] .
В. Е. Г., чрез особения представител адвокат С. П. и К. П. Г., чрез особения представител адвокат М. Н., обжалват изцяло въззивното решение с отделни касационни жалби – вх. № 608/01.02.2017 г. и вх. № 793/10.02.2017 г. Излагат съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
К. за о. на н. п. и. (К….), чрез процесуалния си представител държавен инспектор Д. Д.-Д., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че жалбите са неоснователни.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Към касационните жалби са приложени и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да уважи предявеното от К….. срещу В. Е. Г. и К. П. Г. мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), Великотърновският апелативен съд (ВтАС) приел за установено следното:
В. Г. е признат за виновен с влязла в сила присъда, че през периода 29.10.2007 г. – 28.11.2017 г.,в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у трети лица заблуждение, че притежава учредено право на строеж върху УПИ в [населено място] и че подготвя необходимите документи за построяване на жилищна сграда в имота, както и че ще предприеме действия по построяването на такава и с това причинил имотна вреда на тези лица. Причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, във вр.с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 26 от НК.
Съдът приел за установено , че той и съпругата му придобили имущество на значителна стойност по смисъла на пар. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Не е установен и законен доход, вложен в придобиването на имуществото.
Съдът приел, че извършеното от Г. престъпление попада в хипотезата на чл. 3 от закона, както и, че може да бъде обосновано наличие на връзка между престъпното деяние, генериращо доход в големи размери, и придобиването на имуществото, голяма част от което после било отчуждено. След като не е установен законен източник, вложен в придобиването, то горната връзка се презумира по силата на закона. Тази презумпция не е оборена.
Относно имуществото, отнето от Г. и съпруга му К. Г., съдът, като анализирал данни за доходите й, приел, че последната няма личен принос в придобиването. Направил извод, че е осъществена хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД (отм.).
По касационната жалба на В. Е. Г.:
Г. обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса дали съдът следва да изложи подробни аргументи за начина, по който е формирал преценката си за наличие на основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).
Поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като счита, че обжалваното решение противоречи на решение № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г., III г.о. на ВКС, както и че поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въпросът е от значение за предмета на спора, а и по-общо погледнато, за всеки исков процес, защото няма съмнение и практиката е единодушна, че съдът дължи мотиви, в които ясно, точно да обоснове своите фактически изводи относно релевантните факти, както и да направи правни заключения. В тази връзка, разглеждането на въпроса не е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото; не се твърди, нито се обосновава причина, налагаща изоставяне на тълкуването, наложило се трайно и в доктрината и в съдебната практика по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, нито, че тълкуването е погрешно и неточно.
Разрешението на Великотърновския апелативен съд е в съответствие с тази практика и, също така, не противоречи на решение № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г., III г.о. на ВКС. В съответствие с цитираното решение, а и с ТР № 7/2013 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът, като е взел предвид вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, последващите трансформации, е достигнал до логически извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. След като е приел, че не е установен законен източник за придобиване на имущество, е приложил законовата презумпция за доказаност на основателното предположение, което освобождава Комисията от тежестта да установи връзката по несъмнен начин.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на В. Г..
По касационната жалба на К. П. Г.:
Изложението към нея частично се припокрива с изложението на другия касатор. Въпросът дали съдът следва да изложи подробни аргументи за начина, по който е формирал преценката си за наличие на основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), както и обосновката относно наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), са идентични с тези на касатора В. Е. Г.. Съдът по-горе изложи съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставен е още и въпросът дали неустановяването на законен източник за придобиване на имущество замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност. Той е неотносим към постановеното от съда, който, както стана ясно във връзка с горния въпрос, е изложил съображения за възможна връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, както и, че предположението за тази връзка е основателно. Както е изяснено и в ТР № 7/2013 на ОСГК ВКС, предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление – имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имуществото). Неустановяването на законен източник, вложен в придобиване на отнетото имущество е дало основание на въззивният съд да приложи презумпцията на чл. 4, ал. 1 от закона при вече направен извод, че подобна връзка може да се предполага и предположението е основателно.
Не се установява и поддържано противоречие с решение № 750 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 952/2009 г., IV г.о.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на К. П. Г..
В отговорите на К….. се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е основателно и следва да се уважи. Пред касационната инстанция е осъществена правна защита на Комисията от държавен инспектор Д. чрез подадените отговори. Налице е хипотезата на чл.78, ал. 1 от ГПК (изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация, което определя по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер по 200 лв., дължими от всеки от касаторите.
Касационните жалби са подадени от особените представители на касаторите – ответници по иска и по тях не са внесени държавни такси от по 30 лв., поради което В. Г. и К. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят посочените суми по сметка на ВКС.
На адвокат С. П. и на адвокат М. Н. следва да бъде определено възнаграждение за работата им като особени процесуални представители, съответно на В. Г. и К. Г. в касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази фактическата и правна сложност на делото пред ВКС, подготвените от адвокатите документи, определя възнаграждение за инстанцията в размер от по 1000 лв. Предварително не е изискана и не е внесена сума по сметка на ВКС, която да послужи за изплащане на възнаграждението за особените представители, поради което то следва да се изплати от бюджета на съда, като представляваните страни, с оглед резултата по делото, бъдат осъдени да я възстановят.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 284/20.12.2016 г. по въззивно гр. д. № 490/2016 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по касационна жалба вх. № 608/01.02.2017 г., подадена от В. Е. Г. чрез особен представител адв. С. П. и по касационна жалба вх. № 793/10.02.2017 г., подадена от К. П. Г., чрез особоне представител адв. М. Н..
ОСЪЖДА В. Е. Г. да заплати на К. за о. на н. п. и. сумата в размер на 200 лв., представляващи разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. П. Г. да заплати на К. за о. на н. п. и. сумата в размер на 200 лв., представляващи разноски, сторени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. С. П. от АК Велико Търново – особен представител на В. Е. Г., в размер на 1000 лв., които да му бъдат изплатени от бюджета на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. М. Н. от АК Велико Търново – особен представител на К. П. Г., в размер на 1000 лв., които да му бъдат изплатени от бюджета на Върховния касационен съд.
ОСЪЖДА В. Е. Г. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, 30 лв. дължима държавна такса по касационна жалба и 1000 лв. възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА К. П. Г. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, 30 лв. дължима държавна такса по касационна жалба и 1000 лв. възнаграждение за особен представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: