О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
С., 05.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1007 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 5021 от 19.V.2012 г. на Б. К. Б., М. Т. Б., А. М. Т. и Красен М. Б. – четиримата от [населено място], обл. С. З., подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК, против онези части от решение № 370 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 2.III.2012 г., постановено по гр. дело № 4017/2011 г., с които, като неоснователни, са били отхвърлени преките им осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С. за разликата над присъдените им застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 1.Х..2007 г. и до пълните предявени по делото размери на тези искови претенции, както следва: 1/ За Б. К. Б. – за разликата от 50 000 лв. до 80 000 лв; 2/ За М. Т. Б. – за разликата от 20 000 лв. до 70 000 лв.; 3/ За А. М. Т. – за разликата от 65 000 до 120 000 лв.; 4/ За Красен М. Б. – за разликата от 15 000 лв. до 60 000 лева.
Оплакванията на четиримата касатори са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните негови отхвърлителни части както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който субективно съединените осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъдат уважени в предявените по делото техни размери ведно с дължимата законна лихва от датата на процесното ПТП и до окончателното изплащане на обезщетенията.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните отхвърлителни части от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (ППВС № 4/1968 г., както и Р. № 83/09 г. на II-ро т.о. на ВКС) по материалноправния въпрос „за приложение на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД”, а и практиката на съдилищата, изразена в цитираните в изложението две решение на СГС и четири решения на САС, била установила присъждане на значително по-високи обезщетения „при обсъждане на конкретните критерии и компенсирането на вреди от този тип”. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил въпросът за отчитане лимита на отговорност на застрахователя по застраховката „Г. отговорност” на автомобилистите при определяне справедливия размер на присъжданите обезщетения.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваните негови отхвърлителни части, претендирайки за потвърждаването му.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на страната на ответното застрахователно д-во пряк делинквент И. Г. Г. от [населено място], обл. Ст. З. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за частична неправилност на постановеното от САС решение по исковете с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационната жалба на Б. К. Б., М. Т. Б., А. М. Т. и Красен М. Б. – всички от [населено място], обл. Ст. З., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението към съвместната жалба на четиримата касатори липсва ясно и точно формулиран правен въпрос, различен от оплакванията за постановяване на въззивното решение в атакуваните негови отхвърлителни части не само в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, но и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимо е обаче отъждествяването на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга. Във връзка с приложените към изложението по касационната жалба две решения на СГС и четири решения на САС се констатира, че няма конкретно твърдение в изложението на касаторите кой е противоречиво решаваният от съдилищата въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), а и въобще липсват данни тези шест съдебни акта да са влезли в сила. Не е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и затова с изцяло хипотетичен характер се явява релевираният от касаторите като имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпрос: за необходимостта от отчитане лимита на отговорност на ответното застрахователно д-во по издадената полица по риска „Г. отговорност” на автомобилистите.
В заключение, касационната жалба в частта й срещу присъдените от САС съдебно-деловодни разноски има естеството на молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК с предмет: изменение на въззивното решение в същата част и затова компетентна да се произнесе по искането е въззивната инстанция.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 2.III.2012 г., постановено по гр. дело № 4017/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2