5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 07.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 771 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска, „ХААС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Бургас, срещу решение № 103 от 16.10.2017г. по в.т.д. № 250 / 2017г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 175 / 19.05.2017г. по т.д. № 564 / 2016г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения от касатора срещу С. Т. П., [населено място], главен иск по чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 720 лева, представляваща равностойността на 10 730 кг., равняващи се 12 990 литра дизелово гориво, предоставено на ответницата въз основа на устен договор за поръчка, сключен в началото на м. юни 2013г., и предявения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание, поради разваляне на договора за поръчка, ведно със законната лихва от исковата молба, като касаторът е осъден да заплати и разноски по делото.
С касационната жалба се иска отмяна решението на апелативния съд, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът не споделя изводите на съда, че представените по делото писмени доказателства не доказват сключването на договор за поръчка между страните. Наведени са твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.5 ГПК, касаеща разпределянето на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Същевременно се твърди, че съдът е игнорирал изложените във въззивната жалба възражения в тази насока, с което са нарушени основни принципи в гражданския процес – чл. 7, ал. 1, изр. второ и чл. 9 ГПК и неправилно е оставил без уважение повторно направеното искане за допускане на гласни доказателства. Претендира съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар и за трите инстанции.
Ответницата по жалбата и по делото, С. Т. П., в подробен писмен отговор я оспорва. Претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата и трето лице помагач, „ГМБ” АД, не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Спорно по делото е, дали е възникнало между страните правоотношение, произтичащо от договор за поръчка, за който се твърди от ищеца, че е бил сключен между страните в устна форма през юни 2013г. Ответницата С. П. се била съгласила в лично качество безвъзмездно да приема гориво, доставяно за дружеството – ищец в Складова база – гр. Средец, както и да отговаря за разходването му за собствена на ищеца земеделска техника (използвана за обработване на арендувани ниви). Така през периода 17.06.2013г. – 25.07.2014г. ответницата била приела при четири доставки общо 12 990 литра дизелово гориво на стойност 57 309.46 лева –съгласно фактури и товарителници, приложени на л.7-13 по т.д. № 564/2016г. на Окръжен съд – Бургас.
Ответницата не оспорва , че е приела описаните в товарителниците количества гориво от общо 12 990 литра, но в качеството си на длъжностно лице на „ГБМ” АД, а не поради налично мандатно правоотношение с ищеца.
За да потвърди решението на окръжния съд, апелативният състав също е възприел, че основателно са кредитирани показанията на св. К. не само защото през процесния период е бил управител на Складова база –Средец, а и защото неговите показания са конкретни и кореспондиращи на останалите доказателства и факти по делото. Същевременно той е бил овластен и от ищцовото дружество да го представлява, съгласно общо пълномощно, приложено по делото (л. 65 към т.д. № 564/2016г. на ПОС). Управителят на базата е следял за доставянето на наличностите на съхраняваното в цистерните на базата гориво и организирал работата, като на негово подчинение били служителките – Костадинка К. и ответницата по иска, С. П., които били в трудово правоотношение с един от арендаторите, „ГБМ” АД. Именно по разпореждане на К., поради отсъствие на служителката К., и в качеството си на длъжностно лице, ответницата е подписала товарителниците за получаване на процесното дизелово гориво. Посочено е, че в подкрепа на тези свидетелски показания е и представения трудов договор на ответницата с „ГМБ” АД от 04.03.2009г., прекратен на 01.08.2016г. Също така решаващият състав е приел за неоснователно оплакването на дружеството – въззивник за извършено нарушение на чл. 146 ГПК. Изложени са съображения, че тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, и първоинстанционният съд е указал това при разпределяне на доказателствената тежест в определението си по чл. 374 ГПК. Въззивната инстанция е приела, че представените от ищеца – настоящ касатор и оспорените от ответницата пълномощно без дата и заверка и уведомително писмо, както и по-общите показания на св. П. Л. за дочут откъслечен разговор за предстоящо приемане на гориво и при наличието на останалите обсъдени гласни и писмени доказателства, не се установява между страните по делото да е сключен описания в исковата молба договор за поръчка, поради което искът по чл.284, ал.2 ЗЗД е неоснователен. Изложени са съображения, че отхвърлянето на главния иск, поради недоказаност на налично между страните мандатно правоотношение обуславя и отхвърлянето на евентуалния иск по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД – за връщането на даденото на отпаднало основание, поради разваляне на договора за поръчка. Аргументирано е, че при недоказано наличие на договор за поръчка между страните, няма как да се търсят последиците от развалянето на този договор.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като включени в предмета на спора и обусловили изхода на спора: „1/ Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това, кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?; Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен, и каква е връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/?; Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие с: решение № 54/25.03.2014г. по гр.д. № 3066/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 307/20.03.2012г. по гр.д. № 284/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 886/13.12.2010г. по гр.д. № 1553/2009г. на І г.о. на ВКС, решение № 226/28.12.2012г. по т.д. № 1012/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 188/15.09.2014г. по гр.д. № 5563/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 458/23.11.2011г. по гр.д. № 73/2011г. на І г.о. на ВКС, решението № 135/20.12.2010г. по т.д. № 13/2010г. на І т.о. на ВКС и решение № 110/17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК при наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и своевременно наведени оплаквания във въззивната жалба за това, при условие, че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които факти в първоинстанционното производство са направени искания за допускане на свидетели, но същите не са уважени, поради допуснати процесуални нарушения? Счита, че е разрешен в противоречие с: решение № 92/03.04.2013г. по гр.д. № 1147/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 58/28.04.2015г. по т.д. № 946/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 284/21.07.2010г. по гр.д. № 378/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 556/10.01.2011г. по гр.д. № 1019/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 172/23.02.2010г. по гр.д. № 386/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 211/30.06.2011г. по гр.д. № 995/2010г. на ІV г.о. на ВКС и решението № 125/12.09.2012г. по гр.д. № 1135/2011г. на ІІ г.о. на ВКС; 3/ Следва ли въззивния съд да изложи собствени мотиви и да се произнесе по всеки един от предявените искове, както и по всяко наведено от страните възражение? Задължен ли е въззивния съд да извърши цялостна преценка и да изложи свои мотиви по всички изложени във въззивната жалба доводи и оплаквания, когато с акта си потвърждава първоинстанционния акт?; Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с: решение № 127/22.07.2016г. по т.д. № 1772/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 990/24.03.2010г. по гр.д. № 47/2009г. на І г.о. на ВКС, решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на І г.о. на ВКС, решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 181/12.07.2016г. по гр.д. № 360/2016г. на ІV г.о. на ВКС?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК).
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Неразпределянето на доказателствената тежест от първата инстанция е обусловено от обстоятелството, че страните са ангажирали пред нея доказателства съобразно следващата от правилото на чл.154 ГПК тежест на доказване. Във връзка с оплакването за непълнота на доклада на първата инстанция и изводът на същата за недоказване от ищеца на факта на сключване на договора за поръчка, ищецът е направил доказателствено искане за допускане на поискания още пред първата инстанция свидетел. С оглед на предвиденото в мотивната част на т.2 от Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при непълнота на доклада и дадените указания, страна може да иска допускането за първи път във въззивното производство на относими за делото доказателства, за които е пропуснала да направи това в първата инстанция, какъвто не е настоящият случай. Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на свидетеля още пред окръжния съд. Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана с посоченото тълкувателно решение, въззивната инстанция следва да разпредели доказателствената тежест само, ако дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, каквато хипотеза в случая не е налице. Ето защо, първият въпрос не предпоставя допускането на решението до касация.
Вторият поставен в изложението въпрос е свързан с допускане на страната от първата инстанция само на един от двамата поискани свидетели. В тази връзка настоящият състав приема следното: На първо място, искът е отхвърлен, поради проведеното насрещно доказване от ответната страна за наличие на друго основание, различно от твърдяното от ищеца, за получаване на горивото от ответничката. На второ място, след разпита на свидетеля на ищеца, същият изрично е посочил, че няма да сочи други доказателства, което по същество изключва приложението на чл.159, ал.2 ГПК за разпит и на другия, поискан преди това свидетел. На трето място, в основата на въпрос № 2 стои твърдението за допуснато нарушение на нормата на чл.159, ал.2 ГПК, но във връзка с приложението на правилото в цитираната разпоредба не се сочи практика в съответствие с наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното, по отношение на втория въпрос също не е налице основание за допускане на касационния контрол.
Въззивната инстанция е изложила свои мотиви и е обсъдила възраженията на страните и доказателствата в тяхната съвкупност, поради което спрямо въпрос №3 не се доказва проявлението на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Апелативният съд не е обсъдил част от доказателствата, свързани с доказване на получаването на горивото от ответницата, което обаче обстоятелство е прието за безспорно по делото.
Въз основа на изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 16.10.2017г. по в.т.д. № 250 / 2017г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ХААС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Бургас, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Т. П., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.