О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1905 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №932 от 26.05.09г. по гр.д. №2770/2008г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение №116 от 17.07.08г. по гр.д. №2405/07г. на Пловдивския районен съд, с което е била допусната съдебна делба на УПИ *за жилищно и обществено застрояване, кв.167 по плана на гр. П., между съсобственици и при квоти: 10,141 % ид.части за ищеца В. К. Ф. , в качеството му на Е. „Д”; 10,142 % ид.части за А. А. В. , действаща като Е. „В” и 79,717 % ид.части за „Б” Е. гр. П..
В. съд е приел, че по силата на прехвърлителни сделки страните по делото са съсобственици на спорния имот, при посочените квоти. По основния спорен въпрос – дали земята е обща част, която не подлежи на делба, е прието следното: В имота са застроени два обекта, които имат траен градоустройствен статут – магазин с площ от 507 кв.м. и ресторант с площ от 108 кв.м. Тези сгради са собственост само на съделителя „Б” Е. гр. П.. З. от Е. „Д” навес-сенник не представлява самостоятелен обект на собственост, а е второстепенна постройка по смисъла на чл.46 от ЗУТ и като подобрение следва собствеността върху земята. Направен е извод, че в случая няма хоризонтална етажна собственост и затова делбата на дворното място е допустима, тъй като то не е обща част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „Б” Е. гр. П.. В изложението към нея се поставят три въпроса – 1. За правомощията на въззивния съд и по-конкретно – че той нямал правото за първи път да решава кой е собственик на процесния навес, а трябвало да върне делото на районния съд за произнасяне по този въпрос; 2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и по-конкретно – заповед по чл.126ж от ГПК /отм./ за предаване владението на навеса и 3. За задължението на съда да обсъди твърденията и доводите на страните, като конкретно в случая не било обсъдено твърдението, че в делбата следва да участва и съпругата на ищеца. Във връзка с тези въпроси жалбоподателят сочи практика на ВКС – решение №367/30.05.06г. по гр.д. №2965/04г. на ІV ГО; решение №1985/17.10.05г. по гр.д. №1075/05г. на ВКС, ІV ГО; решение №78 от 10.02.86г. по гр.д. №868/85г. на ІІ ГО и определение №545/26.06.09г. по гр.д. № 294/09г. на І ГО.
Ответниците в производството оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за собствеността на сградите, построени върху общото дворно място, е преюдициален по отношение на иска за делба на мястото, тъй като при наличие на хоризонтална етажна собственост, делбата на земята би била недопустима. Въззивният съд е следвало да изясни в своето решение собствеността на навеса, независимо от това, дали първоинстанционният съд се е занимавал с този въпрос. Законът не предвижда възможност в тази хипотеза въззивният съд да върне делото за ново произнасяне от първата инстанция, напротив, произнасянето по същество е правомощие на въззивната инстанция. По този въпрос въззивният съд е действал в съответствие с ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ето защо по него не съществува основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото може да бъде поставен само като основание по чл.281, т.3 от ГПК за неправилност на обжалваното решение, но не и като основание за допустимост по чл.280, ал.1 от ГПК. Целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС, по които има противоречива съдебна практика или няма утвърдена съдебна практика, а не да изяснява тепърва фактите по конкретното дело. Ето защо правният въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да бъде свързан с начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Възприемането на фактическата обстановка е фактически въпрос, а основанията по чл.280, ал.1 от ГПК винаги са свързани с въпроси по правоприлагането. Независимо от това, в случая може да се посочи, че задължението за обсъждане на всички доказателства по делото се отнася само до относимите и допустими доказателства. Заповедта по чл.126ж от ГПК /отм./, на която се позовава жалбоподателят, е за възстановяване на нарушено владение и няма нищо общо с въпроса за собствеността. Необсъждането и от въззивния съд не може да се квалифицира като противоречащо на съдебната практика по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и по-конкретно – на посоченото от жалбоподателя решение №1985/17.10.05г. по гр.д. №1075/05г. на ВКС, ІV ГО.
И на последно място стои въпросът за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните. В случая районният съд е обсъдил довода на ответника, че в делбата следва да участва и съпругата на първия ищец. Изложил е мотиви защо не приема този довод. Тези мотиви са възприети и от въззивния съд, който също не е конституирал в делбеното производство други страни. Ето защо не е налице противоречие на въззивното решение с посочените от жалбоподателя решение №367/30.05.06г. по гр.д. №2965/04г. на ІV ГО и решение №78 от 10.02.86г. по гр.д. №868/85г. на ІІ ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №932 от 26.05.09г. по гр.д. №2770/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: