О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 03.02. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ц. И. от с. Три кладенци, област В. , чрез пълномощника й адв. П от АК В. , против решение № 337 от 10.03.2008 г., постановено по гр.д. № 86/2008 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 79 от 11.12.2007 г. по гр.д. № 727/2007 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Ц. И. иск, с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от неиздаване на заповед за прекратяване на трудовия й договор с ответника и неоформяне на трудовата й книжка.
В допълнителна касационна жалба, съдържаща изложение за допускане на касационно обжалване касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – във въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, свързан с тежестта на доказване/чл. 127, ал. 1 ГПК/отм.//, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. за м. с увреждания/предишен Д. за деца и м. с умствена изостаналост/, с. Три кладенци, В. област, не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, за сумата от 2 000 лв., същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли иска по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от неиздаване от работодателя на необходимите й документи, удостоверяващи факти, свързани с прекратяване на трудовото правотношение на основание чл. 325, т. 9 КТ, въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест по смисъла на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, не е представила доказателства, които да удостоверят заболяването й, вследствие на което твърди, че е следвало да бъде пенсионирана по болест, за да бъде задължен работодателят да издаде заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 325, т. 9 КТ, както и доказателства, установяващи че е искала от него издаване на документи във връзка с това пенсиониране по болест, също така не е посочила доказателства и за претърпените от нея морални вреди като резултат на неизпълнение от страна на работодателя да й бъдат издадени необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание, за да й бъде присъдено исканото обезщетение.
В изложението, съдържащо се в касационната жалба и допълнителната касационна жалба като съществен процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд е посочен разместването на доказателствената тежест между страните, довело до порок на постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – касационно основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба на М. Ц. И. от с. Три кладенци, В. област, чрез пълномощника й адв. П от АК- В. , против решение № 337 от 10.03.2008 г., постановено по гр.д. № 86/2008 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: