О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№79
София,12.11..2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание десети ноември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 4225/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Т. Т. Ч. и П. Н. Ч. са подали касационна жалба срещу решение от 28.01.2008 г. по гр.д. № 527 по описа за 2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е уважен отрицателният установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД като е прогласена нищожността на договора за продажба на недвижим имот, обективиран с нотариален акт № 45, т.02, рег. № 2* н.-д. № 204 от 2001 г. на нотариус В. с район на действие –Районен съд, гр. Х.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се навеждат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в неправилното приложение на разпоредбите на чл. 133 и чл.134 , ал.2 ГПК /отм./ , неправилно приложение на материалния закон – чл.152 ЗЗД и необоснованост. Към жалбата е приложено изложение , в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението поради наличието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, подържа се, че съществува противоречива съдебната практика на ВКС като се представят решения, които според жалбоподателите илюстрират твърденията им.
Ответницата Т. Т. В. е представила отговор по касационната жалба и отговор по направеното изложение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в което аргументира становището си за правилност на въззивното решение и недопускане на касационната му проверка.
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Т. Т. Ч. и П. Н. Ч. срещу решение от 28.01.2008 г. по гр.д. № 527 по описа за 2007 г. на Хасковския окръжен съд, НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ тъй като не са налице условията по чл.280 , ал.1, т.2 ГПК, макар касационната жалба да е подадена по съществен материално правен въпрос и съществен процесуален въпрос , свързан с предмета на спора.
Повдигнатия съществен процесуален въпрос е допустимостта на свидетелките показания за установяване на договор на стойност над 5 000 лв. , които материализират съглашение , което предхожда договора за прехвърляне на собственост, с който се удовлетворява кредитора .
В касираното решение въззивният съд е обосновал допускането на свидетелски показания с предпоставката предвидена в чл.133, ал.1, б. “в” ГПК/отм./ / като е посочил ,че страните са в родствени връзки, поради което е допустимо със свидетелски показания да се доказва наличието на съглашение – предхождащ договор за заем , имащ за предмет средства в размер на остатъка от дълга по банковият кредит, вземането по който касатора Ч. е придобил по договор за цесия с “ОББ”АД , гр. С. от 12.06.2001 г. По въпроса за допустимостта на свидетелските показания в хипотезите на чл.133 ГПК не съществува противоречива практика на ВКС. Решение № 1* от 15.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 43 от 2002 г. , решение № 540 от 30.06.1999 г. на ВКС по гр.д. № 253 от 1999 г. ВКС,2 г.о. и решение № 274 от 11.05.1987 г. по гр.д. № 123 от 1987 г. ВКС, 4 г.о.- касаят разпоредбите на други хипотези в цитираните текстове на ГПК и не дават различно разрешение от това, което е възприето от въззивният съд.
В изложението се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално- правен въпрос, изразяващ се в наличието на елементите от хипотезата на чл. 152 ГПК , а именно наличието на сключено съглашение, което да е обезпечено с прехвърляне на собствеността върху недвижим имот и с уговорката за обратното му изкупуване след удовлетворяване на кредитора. Няма спор , че сина на ищцата Т е получил кредит от ОББ”АД , които не е погасявал в договорените срокове, поради което банката се е снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело. По изпълнителното дело Б. е посочила способ за удовлетворяване на вземането си с продажбата на ипотекираният имот, собственост на ищцата.становено е, че в полза на Ч. е учредена цесия от страна на ОББ за остатъка от сумата по кредита от 6 046,45 лв., която цесионера е превел в полза на цедента. Договора е сключен на 12.06.2001 г. и съгласно чл.150, ал.1 ЗЗД ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му . От същата дата обаче е и молбата на бившия и на настоящ ипотекарни кредитори за заличаване на ипотеката , обезпечаваща дълга. На тази дата е сключен и нотариалния акт , с който ищцата е продала на Ч. имота си за сума, минимално надвишаваща задължението на сина й към банката. При тези данни въззивният съд правилно е посочил, че продажба на имота и придобиването на собствеността върху тази недвижима вещ обезпечава вземането, което Ч. има и е последваща неговото възникване. По изводите направени от въззивният съд в тази насока липсва противоречие в практиката на ВКС и представените решения са аналогични на възприетото от Х. окръжен съд разрешение на спора.
Подадената касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане от Върховния касационен съд, тъй като не съответства на условията , предвидени в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА касационната жалба на Т. Т. Ч. и П. Н. Ч. срещу решение от 28.01.2008 г. по гр.д. № 527 по описа за 2007 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4* от 2008 г. по описа на В. касационен съд, Четвърто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: