ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
София, 13.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 549/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” ООД – с. Г., Пазарджишка обл. срещу Решение № 283 от 29.V.2008 г. по гр.д. № 251/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 3 от 10.І.2008 г. по гр.д. № 73/ 2005 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от “С” ООД – с. Г., община Б. срещу РПК ”Б” – гр. Б. иск за сумата 40 364.35 лв. – стойност на изпълнени СМР по Договор за наем от 2. Х.2000 г. Жалбоподателят излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за необоснованост на решението и за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, за което излага фактите по делото и обсъжда сбраните доказателства.
Жалбоподателят в писмено Изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с неправилност на извода на въззивния съд за промяната на предназначението на наетия имот, въз основа на който съдът е отрекъл правото на наемателя за обезщетение, предоставено му от чл. 230 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят подробно обсъжда уговореното от страните в Договор за наем от 2. Х.2000 г. и Анекс от 2. Х.2000 г., който квалифицира като договор за изработка, и с оглед изложеното заключава, че решението на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като с решението на въззивния съд е нарушен материалния закон – чл. 268 ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 230 ал. 1 ЗЗД – и това би дало разрешение на често срещащ се в съвременните гражданско – правни отношения казус, по който няма създадена съдебна практика.
Ответникът по жалбата РПК ”Б” ООД – гр. Б. с писмен Отговор от 26.VІІІ.2008 г. излага съображения за неоснователност по същество на касационната жалба, а с писмено Становище сочи, че не са налице условията на чл. 280 ал. 3 ГПК за допустимост на касационно обжалване, тъй като решението не е неправилно поради нарушение на материалния закон, няма и нарушение на съдопроизводствените правила, и решението не е необосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е “от значение за точното прилагане на закона”. Подробно развитите от жалбоподателя оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост на решението съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че постановеното от ВКС решение, с което ще се отмени въззивното решение, би било “от значение за точното прилагане на закона”, както и доводът, че решението на ВКС би било и “от значение за развитието на правото”, тъй като би дало разрешение по един често срещащ се казус, по който няма създадена съдебна практика. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Като е основал съображенията си на фактите по конкретното дело, посочил е бланкетно текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и не е аргументирал твърденията си какво е значението на разрешените от въззивния съд съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 283 от 29.V.2008 г. по гр.д. № 251/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: