О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 790
София, 01.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дeвети април две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1643/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. и Т. С. М. и двамата от [населено място], [община] , Хасковска област срещу решение №220 от 05.08.2011 год. по гр.д. № 420/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението на Хасковския районен съд по гр.д. №2025/2010 год. е постановено ново решение , с което С. Т. С. и Т. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на Т. Х. Т. сумата от 10 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , както и да заплатят направените по делото разноски в размер на 2 000 лв.
Касаторите правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, доколкото решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Молят същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Т. Х. Т. , не взема становище както по основанията за допустимост на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът е бил сезиран със субективно и обективно евентуално съединени искове срещу касаторите С. Т. С. и Т. С. М. като главният иск е с пр. осн. чл. 49 ЗЗД и е предявен срещу първия ответник , а евентуално с него са съединени искове за солидарното осъждане на двамата ответника на осн. чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ответника неимуществени вреди.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на С. Т. С. по отношение на който първоинстанционният съд е уважил главния иск.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че причината за запалване на камиона не се дължи на неправилните действия на шофьора , а на повредата на газовата уредба в камиона – скъсване на закрепващата скоба на бутилката. Това, според тази инстанция, води до отпадане отговорността на възложителя на работата, поради което е прието, че иска по чл. 49 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. Прието е също така , че вредата се дължи на качества на самата вещ, а не на обстоятелства извън нея т.е. на непреодолима сила, която представлява непредотвратимо събитие извън вещта. Доколкото вредата е настъпила от свойствата на самата вещ, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността както на собственика, така и на лицето под чийто надзор вещта се намира – т.е. на двамата ответника , които следва да отговарят солидарно. Размерът на обезщетението е определен въз основа на доказателствата за характера и степента на претърпените вреди – приетата по делото съдебно- медицинска експертиза.
С представеното изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът излага, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба , както и от обстоятелството, че с въззивното решение вторият ответник по иска Т. С. М. е осъден солидарно с първия ответник С. Т. С. при положение, че въззивната инстанция не е сезирана с жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение по отношение на Т. М..
Заедно с това касаторът сочи, че решението е постановено при липса на мотиви като не са обсъдени всички твърдения, възражения и доказателства по въззивната жалба. Освен това мотивите на въззивния съд не отразяват неговата решаваща дейност . Сочи се, че в решението неправилно е прието, че дейността по управление на автомобила е възложена на трето лице. Изтъкват се съображения във връзка с квалификацията на иска като такъв с пр. осн.чл. 50 ЗЗД .Развива се довод за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, както и за липса на съответствие между действително претърпените вреди и размера на присъденото обезщетение.
Според касатора касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по въпроса за реализиране на деликтната отговорност на осн. чл. 50 ЗЗД . Счита, че по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като същевременно се цитират ППВС №17/1963 год. и ППВС №4/1075 год. във връзка с разграничаване на отговорността по чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50ЗЗД.
Поставя се и въпроса за разпределение на доказателствената тежест като според касатора този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС по чл. 127 ГПК / отм./ и чл. 154 ГПК , както и въпроса за правилната оценка на доказателствата.
Съгласно т.1 ТР №1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело №1/ 2009 год. евентуалната нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение съставляват самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване извън изрично регламентираните в чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, за които съдът следи служебно, дори и без страната да се позовава на тях. В случая касаторът се позовава на евентуална недопустимост на въззивното решение. Такава обаче не е налице:
Не се констатира нередовност на исковата молба . Освен това касаторът не е посочил в какво се изразява твърдяната от него нередовност на молбата. Независимо, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на първия ответник , доколкото постановеното по делото решение, с което същият е осъден по иска с пр. осн. чл. 49 ЗЗД е отменено, висящността по отношение на евентуалния иск е възстановена, съгл.чл. 271,ал.2 ГПК. С оглед на това не е имало процесуална пречка съдът да разгледа и уважи евентуално съединения иск за солидарно осъждане на двамата ответника на осн. чл. 50 ЗЗД и постановеното въззивно решение не е недопустимо.
Наведените от касатора доводи във връзка с мотивите на постановеното решение, обсъждането на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно възприетата правна квалификация на иска и извода за липса на съпричиняване , както и относно определения размер на обезщетението съставляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение , поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложените на материалния закон и необоснованост, които могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Посочените от касатора правни въпроси /за реализиране на деликтната отговорност на осн. чл. 50 ЗЗД , за разпределение на доказателствената тежест и правилната преценка на доказателствата/, не са формулирани като въпроси, които са били предмет на разглеждане във въззивното решение и са обусловили изхода на спора, с оглед на което нямат характеристиката на правни въпрси по см. на чл. 280 ГПК.
Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване .Поради това липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №220 от 05.08.2011 год. по гр.д. № 420/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: