Определение №790 от 10.12.2015 по ч.пр. дело №5966/5966 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 790

гр.София, 10 декември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5966 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М. срещу въззивно определение №541/12.10.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №445/2015г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №5517/29.06.2015г. по гр.д.№1169/2015г. на Пловдивския окръжен съд за връщане като нередовна на подадената от страната искова молба.
Жалбоподателят счита, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като са поставени въпросите – „как се определя цената на иска по установителен иск за собственост” и „при обективно пасивно съединени искове, как трябва да се определи цената на иска”. Аргументацията в изложението по същество визира неправилността и необосноваността на въззивното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба на ищеца, като е приела, че констатираните с разпореждане №2760/28.04.2015г. нередовности, в т.ч. и дължимата за производството държавна такса, са останали неотстранени. Посочено е, че на страната са дадени указания, съобщенията са получени лично от нея, но указанията не са изпълнени нито в законоустановения, нито в дадения от съда срок. В тази връзка е отбелязано, че и разпореждане №4514/28.05.2015г. на съда за внасяне на държавна такса в размер на 1 176.33 лв. е съобщено лично на жалбоподателя на 02.06.2015г., но същият не е предприел никакви действия по изпълнението му, нито е подал молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовности по исковата си молба. В крайна сметка с разпореждане №5517/29.06.2015г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото, като съдебният акт е потвърден от въззивната инстанция със същите съображения за констатирани и неотстранени нередовности по подадената искова молба.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, формулираните от касатора в изложението му въпроси – „как се определя цената на иска по установителен иск за собственост” и „при обективно пасивно съединени искове, как трябва да се определи цената на иска” – са ирелевантни, тъй като са неотносими към обуславящия правната воля на съда извод за прекратяване на производството по делото, поради нередовност на исковата молба. Въззивната инстанция не се е произнасяла по въпросите, повдигнати от касатора в изложението му, респ. същите не са били предмет на обсъждане и по тях мотиви не са излагани, защото подобни оплаквания липсват в подадената частна въззивна жалба. Това е достатъчно основание ВКС да не допусне касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. ВКС не е задължен да го извежда, а може само да го уточни и конкретизира, но не може да допусне касационното обжалване по въпрос, който не е поставен от касатора, освен ако проблемът касае нищожността или недопустимостта на обжалвания съдебен акт, каквато хипотеза не е налице в случая.
Липсата на формулиран правен въпрос, релевантен за изхода на спора, е необходимо и достатъчно условие за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което е бланкетно посочено и не аргументирано.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №541/12.10.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №445/2015г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top