1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
С., 11.10.,.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 443/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Агенция за следприватизационен контрол [населено място], чрез процесуалния й представител юрк. Л. Л., срещу определение № 66 от 17.02.2010 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 31/2010 г. Със същото се оставя без уважение подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определение № 110 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 23/2009 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която се оставя без разглеждане като недопустима молбата на АСлПК за допълване на решението на ЯОС, а именно – за присъждане на неустойка за забавено плащане на 9-та годишна разсрочена вноска.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 265/09.11.2005 г. на ОС [населено място] по гр. д. № 255/2004 г., решение № 1 674/01.11.2005 г. на ОС [населено място] и решение от 10.02.2009 г. на ОС [населено място] по гр. д. № 177/2008 г.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] (в ликвидация) [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 23/2009 г.на Ямболски окръжен съд е образувано по иск от Агенция за следприватизационен контрол [населено място] срещу [фирма] (в ликвидация) [населено място]. Ищецът претендира заплащане на сумата от 35 519,70 щатски долара, представляща неустойка за забавено плащане на шеста, седма и девета годишна разсрочена вноски от цената по сключения приватизационен договор за продажба на акции от [фирма]. С решение № 75/16.09.2009 г. ЯОС е осъдил ответника за заплати на АСлПК на осн. чл. 92 ЗЗД следните суми: неустойка за забава в плащането на шеста годишна разсрочена вноска за периода от 17.07.2005 г. до 30.11.2006 г. в размер на 19 233,15 щ. д; неустойка за забава в плащането на седма годишна разсрочена вноска за периода от 17.07.2006 г. до 30.11.206 г. в размер на 5 263,30 щ.д. и неустойка за забава в плащането на девета годишна разсрочена вноска за периода от 17.07.2008 г. до 31.03.2009 г. в размер на 11 023,25 щ.д. Ищецът е депозирал молба с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК, с искане да се допълни постановеното решение, като се присъди и неустойка за девета вноска за следващ период, считано от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане. С определение № 110 от 11.12.2009 г. съдът е оставил без разглеждане молбата за допълване, като процесуално недопустима, Изложени са доводи, че в случая се касае за нова претенция за неустойка за забавено плащане извън първоначално предявената, която е за период на забава до 31.03.2011 г. и не е заявена с исковата молба, нито е поискано увеличение на предявения иск. ЯОС се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, няма неразгледан иск, нито непълно решение. Дори да се приеме, че е поискано присъждане на неустойка за периода след предявяване на исковата молба, тази претенция е недопустима, тъй като касае бъдещи вземания, които не са изискуеми към момента на предявяване на иска. Този съдебен акт е обжалван от АСлПК пред АС [населено място], който с определение № 66 от 17.02.2010 г. по ч. т. д. № 31/2010 г. е оставил без уважение подадената частна жалба – предмет на обжалване в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
При тези фактически данни, поставения от жалбоподателя правен въпрос, за който се твърди наличието на противоречина съдебна практика, а именно: „допустимо ли е да се претендира неустойка за забавено плащане и след периода, за който е предявено вземането до окончателното изплащане на сумите по главниците”, касае съществото на материалноправния спор, но е неотносим към настоящото производство, чийто предмет е въпросът: ” налице ли е непълно съдебно решение и допустимо ли е под формата на допълване на решението да се иска присъждане на мораторна неустойка за бъдещ период, извън посочения в исковата молба, включително и за период след предявяването на иска – предмет на делото”.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на чл. 193 ГПК (отм.) сега чл. 250 ГПК от новия ГПК, съгласно която страната може да иска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. С допълнителното решение се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производство по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество, нито да се поставят нови искания. В този смисъл е и решение № 109/26.10.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на новия ГПК. В конкретния случай не е налице непълно решение, тъй като Ямболския окръжен съд е разгледал и се е произнесъл по исковете за мораторна неустойка, предявени за периода до 31.03.2009, с които е бил сезиран. По евентуални претенции за следващ период съдът не дължи произнасяне в този процес, тъй като такива претенции не са предмет на образуваното дело. Не е налице изменение на иска, тъй като е недопустимо под формата на увеличение цената на иска да се предявяват нови самостоятелни претенции извън първоначално предявените. Предвид обезщетителния характер на неустойката, недопустимо е да се претендира обезщетение за бъдещи вреди (каквато се явява претенция за мораторна неустойка за периода след предявяване на иска), които още не са настъпили, тъй като се отнасят до бъдещ период следващ този, за който е предявено вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД предмет на иска. Съдът е длъжен да даде защита на накърненото субективно материално право в рамките и по начина, посочени от ищеца в исковата му молба. Това е било сторено с постановеното решение, в което са разгледани предявените искове за неустойка за периода, за който са били предявени, поради което не е налице хипотезата на непълно решение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу определение № 66 от 17.02.2010 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 31/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: