О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 11.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 296/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., [населено място], подадена чрез адвокат Т. К., срещу въззивно решение № 104 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 280/2016 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 380 от 08.06.2016 г. по гр. дело № 2657/2015 г. на Видинския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Г. С. Г. против Д…., [населено място], искове с правно основание чл. 128 КТ, вр.чл. 110 КТ и акцесорната искова претенция за присъждане на лихва, като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба Д…., [населено място], представляван от директора П. Т. И., чрез пълномощника адвокат П. К., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд е приел относно предявения иск по чл. 128, вр.чл. 110 КТ, че ищецът Г. С. Г. работи по трудов договор в Д…., [населено място] на длъжност „театър-майстор“ от 09.08.2011 г., като трудовите му функции са вменени в длъжностна характеристика. Ищецът е поддържал, че наред с основния трудов договор полага и допълнителен труд при същия работодател, въз основа на Заповед №82 от 17.02.2012г. на Директора на Д., а именно задължение да управлява и да се грижи за техническата изправност на служебен автомобил „Форд Г.“, с рег. номер ВН6445ВТ. Наред с това от 2011г. провежда начален и периодичен инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на целия колектив на Д., а така също е и МОЛ за склада на театъра. Не се спори между страните, че между тях не е сключван допълнителен трудов договор, а работодателят е възложил на ищеца да изпълнява функции в Д…, [населено място], във връзка с извършваната от кукления театър дейност. Приема се, че възлагането на функцията ищецът да управлява служебен автомобил „Форд Г.“ е във връзка с основната му трудова функция като „театър-майстор“, тъй като с този автомобил са превозвани декорите за представленията на кукления театър, както и актьорите, като всички участници в представленията са участвали в товаренето и разтоварването на декорите, като по длъжностна характеристика ищецът е следвало да организира пренасянето на декори и реквизити до ателиета, до театъра и до сградите, където са се провеждали представленията. Възлагането на функцията МОЛ на склада на театъра е във връзка с основното му трудово правоотношение по длъжностна характеристика, тъй като ищецът като „театър-майстор“ отговаря изцяло за декорите и реквизита, които се съхраняват в склада на театъра. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства е направен извод, че ищецът е изпълнявал всичките му възложени задължения в установено за всички служители работно време, което съгласно Правилника за вътрешния ред в Д. е въведено като гъвкаво работно време, с оглед естеството на функцията, която изпълнява театърът. Посочено е още, че изискването на чл. 110 КТ предполага сключването на трудов договор между работник и работодател, който следва да съдържа характеристиките на чл. 66 КТ, а именно да съдържа и клауза за уговорено трудово възнаграждение за работата, за която е сключен трудовия договор, като тези посочени реквизити по съдържанието на трудовия договор могат да бъдат уговаряни единствено от страните по договора, а не да се определят едностранно от едната от тях. Прието е за установено, че между страните по делото не е сключван трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател, а възложените от работодателя трудови функции не са били изпълнявани от ищеца извън установеното работно време, а са били свързани с изпълнение на основната му трудова дейност.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ По процесуалноправния въпрос – следва ли при наведени твърдения във въззивната жалба за необсъдени писмени доказателства от първоинстанционния съд, въззивният съд да се произнесе изрично по тези оплаквания, по който въпрос касаторът сочи противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ По материалноправния въпрос: Допустимо ли е да се правят промени в трудовия договор чрез допълване с нови задължения на трудовата функция, без това изменение да е отразено в длъжностната характеристика и в размера на трудовото възнаграждение – сочи се противоречие с решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; 3/ По материалноправния въпрос: Дължи ли се трудово възнаграждение за допълнително възложени функции и без да е уговорено писмено, при условие, че работникът е бил добросъвестен при изпълнението им и е доказано в производството реалното им изпълнение, по който въпрос се твърди противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 467 от 31.01.2014 г. по гр. дело № 2392/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 166 от 25.02.2009 г. по гр. дело № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Касаторът твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: В случаите, когато работното време в едно предприятие изрично е определено като ненормирано, как следва да се определя дали допълнителния труд е положен извън установеното с основния трудов договор работно време по смисъла на чл. 110 КТ. Касаторът е обосновал твърдяното основание с липсата на съдебна практика по въпроса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 280/2016 г. на Видински окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е налице общото основание за достъп до касация. Въззивният съд не се е произнасял по поставения въпрос, а доколкото в разясненията към въпроса става ясно, че твърдението за необсъждане на конкретни доказателства всъщност касае фактически твърдения по съществото на спора – необсъдено оплакване, че ищецът е правил неколкократно опити да договори възнаграждение за допълнително възложената му работа като шофьор, отговорник по инструктажите и материалноотговорно лице, изложеното води до извод, че поставеният въпрос е фактически и съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, именно относно които обстоятелства не може да се произнася касационната итстанция в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
По отношение на поставените от касатора материалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – относно допустимостта на изменение на трудовия договор чрез допълване с нови задължения на трудовата функция и дължимостта на трудово възнаграждение за допълнително възложени функции и без да е уговорено писмено, не е налице общото основание за достъп до касация. Тези въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че че между страните по делото не е сключван трудов договор за полагане на допълнителен труд при същия работодател, а възложените от последния трудови функции не са били изпълнявани от ищеца извън установеното работно време, а са били свързани с изпълнение на основната му трудова дейност. Освен това въпросите са поставени общотеоретично. Въззивният съд не се е произнасял по повдигнатите въпроси и същите не са обусловили направените от него изводи. С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава.
Не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване и по повдигнатия в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК материалноправен въпрос, за който също важи посоченото по-горе. Въпросът е поставен общотеоретично, същият е неотносим и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Отделно, не е обосновано и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Единствено твърдението за липса на съдебна практика по даден въпрос не е основание за допускане до касационно обжалване. Въпросът следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които представляват единно основание, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК обосновка в тази насока не е направена.
Съобразно изхода на спора, на ответника Д…, [населено място], представляван от директора П. Т. И., трябва да се присъдят 750 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 21.10.2016 г. по в. гр. дело № 280/2016 г. на Видинския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. С. Г., [населено място], да заплати на Д…., [населено място], 750 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.