1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
гр.София, 17.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2123/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 222 от 21.02.2018 г. по гр.д.№ 2663/ 2017 г., с което, след като е отменено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 17980/ 2014 г., е отхвърлен предявеният от касатора против М. Х. Н. иск, квалифициран по чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Н. дължи на С. К. сумата 8 000 лв – дадена въз основа на нищожен договор от 01.06.2012 г.
От изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване следва да бъдат уточнени (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) следните процесуалноправни въпроси: за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на спора; съставлява ли липса на такива мотиви излагането на фактически констатации, без да е извършен доказателствен анализ; мотивиран ли е съдебен акт, в който съдът само е декларирал, че е преценил доказателствата, но не е посочил по какви критерии и въз основа на кои доказателства е извършил тълкуване на волята на страните по договора; за процесуалното значение на направено оспорване на материалната легитимация на страните по договор, извършено след като преди това в процеса е признато наличието на договорно отношение между страните; за задължението на съда да изследва действителната обща воля на страните по договора съгласно чл.20 ЗЗД, като съобрази поведението им и изискванията за добросъвестност; за задължението на въззивния съд да не вземе предвид писмени доказателства, събрани от първата инстанция след изтичане на процесуалните срокове за представянето им. Касаторът счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна М. Н. оспорва жалбата и поддържа, че няма основания въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Твърди, че в изложението си касаторът не формулира правни въпроси, а доводи за процесуални нарушения, които не са налице. Според него въззивният съд е изпълнил задълженията си да мотивира постановеното от него решение, като мотивите му, макар и кратки, са ясни и безпротиворечиви, като съдържат самостоятелна оценка на доказателствата по делото и собствени фактически и правни изводи.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 01.06.2012 г. е сключен договор за създаване на онлайн магазин за продажба на туристически пакети, продукти и услуги, като ищецът К. е следвало да придобие 10 % от собствеността на фирмата. Срещу това той е направил вноска в размер 6 500 лв, която следвало да му бъде върната преди да започне разпределянето на дивиденти. При сключването на договора ответникът Н. е договарял като представител на [фирма], по силата на дадено му пълномощно от управителя на дружеството – свидетелката Р. Т.. Самото дружество не развива дейност в момента, но има всички необходими предпоставки (регистрации, застраховки, издадени лицензии) за да започне да действа във всеки един момент. Съдът посочил, че дава вяра на показанията на свидетелката Т. за това, как са се развили преддоговорните отношения между страните, какви са били намеренията им и в какво качество е направил изявление при сключването на договора от 01.06.2012 г. ответникът Н.. При направените фактически установявания от правна страна съдът извел, че сключеният договор не е нищожен, а е действителен и обвързва страните. Отхвърлил доводите на ищеца, че договорът има невъзможен предмет, като посочил, че щом е възможно да възникне онлайн магазин, то задължението за прехвърляне на част от имуществото му е валидно поето. Отхвърлил и доводите, че физическото лице М. Н. дължи връщане на сумата, която С. К. е дал въз основа на договора, като посочил, че при сключването му Н. не е действал в лично качество, а като представител на [фирма]. Парите, дадени от ищеца, ответникът също не е получил в лично качество, а като представител на дружеството и ги е отчел, като сумата е постъпила в имуществото на юридическото лице. Поради това легитимирано да отговаря по иска за връщането им е лицето [фирма], а не М. Н..
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от жалбоподателя правен въпрос за задължението на въззивния съд да не вземе предвид писмени доказателства, събрани от първата инстанция след изтичане на процесуалните срокове за представянето им, не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд, ако не се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното пред него решение, се произнася само по доводите на страните (чл.269 ГПК). Пред него ищецът не е твърдял допуснати процесуални нарушения при приемането на писмени доказателства от първата инстанция, така че въззивният съд не е имал никакво основание да откаже обсъждането на приети от нея документи. Повдигането на въпроса за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения едва с касационната жалба е недопустимо.
Останалите поставени процесуалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е съобразил установената практика, която го задължава да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени решаващи мотиви по съществото на спора, да изложи фактическите си констатации въз основа на собствен доказателствен анализ, който да мотивира в акта си, да вземе предвид процесуалното поведение на страните и направените от тях изявления в различните етапи на производството и да изследва действителната обща воля на страните по договора съгласно чл.20 ЗЗД, като съобрази поведението им и изискванията за добросъвестност. Дали резултатът, до който съдът е достигнал в резултат на тази си своя дейност, е правилен, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, които не са в отклонение от установената практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 222 от 21.02.2018 г. по гр.д.№ 2663/ 2017 г.
ОСЪЖДА С. Н. К., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на М. Х. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: