6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№790
[населено място] ,22.10.2015 г
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 496 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. _С Д Ц. Я. Г. и П. С. С. против решение № 898 / 07.05.2014 г. по т.д.№ 2789 / 2013 год. на Сохийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № от 18.02.2013 год. по т.д.№ 593 / 2012 год. на Софийски градски съд .С потвърденото решение са уважени, предявените по реда на чл. 422 вр. с чл.124 ГПК искове на [фирма] против касаторите , за установяване вземане на ищеца спрямо същите, при условия на пасивна солидарност, в размер на 50 000 евро / исковете предявени като частични , на основание запис на заповед от 18.06.02008 год. по който същите са авалисти.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като въззивният съд не е отстранил пропуските допуснати от първоинстанционния съд по доклада и разпределението на доказателствената тежест за страните,провокирано от изначално неуказване им установяването на връзката на записа на заповед с каузално правоотношение , в обезпечение на което е издаден, както и в неуказване чия е доказателствената тежест за установяване датата на предявяване на ефекта , с падеж „ на предявяване „ , за установяване момента на изискуемост на вземането, с оглед противопоставеното възражение за погасяване по давност .Касаторите твърдят, че решението противоречи и на материалния закон , предвид несъобразяване липсата на доказателства за обявяване кредита , в обезпечение на договора по който касаторите твърдят издаден записа на заповед , за предсрочно изискуем съгласно чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните инструменти.
Ответната страса – [фирма] – оспорва обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, като счита че въпросите са некоректно формулирани, в несъответствие с процесуалните действия на ответниците,доколкото същите и в преклузивните за това срокове,не са противопоставили възражения освен по редовността на ценната книга и недоказаната изискуемост на вземането на основание същата, предвид липсата на вписана дата на предявяване . При това , довод за процесуално нарушение на чл.143 ГПК от първоинстанционния съд , не се съдържа във въззивната жалба на ответниците и не би могло да обоснове касационен довод за неправилност на въззивното решение.Твърди,че независимо от обхвата на защитата на ответниците, въззивното решение е в пълно съответствие със задължителната съдебна практика, в частност с т.17 на ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Исковете в пасивно субективно съединение са предявени по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответниците, на основание запис на заповед, с падеж „ на предявяване „ ,в срок до 72 месеца от датата на издаване на записа на заповед или считано до 18.06.2014 година . Предявяването е удостоверено на гърба на ценната книга с подписи на всеки от ответниците – авалисти, но без посочена дата на предявяването, като твърдението им в процеса е било, че подписите за предявяване са поставени едновременно с издаването на ценната книга, респ. с подписването им като авалисти . По този им довод не са събирани доказателства.В преклузивния срок по чл.131 ГПК са депозирани отговори от Ц. Г. и П. С., които съдържат възражения относно недоказана изискуемост на вземането по записа на заповед, предвид липса на удостоверена дата„на предявяване„.В отговора на В. Драндолов,постъпил след срока по чл.131 ГПК,но в срока за отговор на допълнителната искова молба / на което се позовава страната /, споделяйки възраженията на останалите ответници, е противопоставено и възражението, че същият е авалирал записа на заповед към момент , към който е бил акционер в дружеството – издател на същата ,но последващо е прехвърлил акциите си, като в договора за прехвърлянето им – на акционери в дружеството, последните са поели задължението да депозират пред поемателя по записа на заповед искане за заличаването му като страна по договора за кредит и от всички документи, които обезпечават вземането на банката. С оглед това си съдържание и в касационната жалба касаторите твърдят, че е бил наведен факт, по отношение който са неприложими процесуални преклузии и който достатъчно ясно навежда на обезпечителна функция на записа на заповед по отношение на договор за кредит,сключен между ищеца и [фирма], което обстоятелство първоинстанционният съд,а предвид пропуска му – въззивният съд, е бил длъжен да изясни по реда на чл.143 ГПК.За пръв път във въззивната жалба на Ц. Г. и П. С. е противопоставено изрично възражение за тази обезпечителна функция, както и за погасяването на вземането по давност,както и за недобросъвестност на поведението на приносителя на ефекта . Въззивната жалба съдържа довод за неизпълнение от първоинстанционния съд на задължението му за разпределяне на доказателствената тежест по отношение установяване каузалното правоотношение,обезпечено със записа на заповед и установяване датата на предявяването му за плащане, на която е настъпила изискуемостта на вземането, с оглед падеж „ на предявяване „ . Предвид пропуски в защитата, обусловени от процесуални нарушения на първоинстанционния съд, е поискано допускане на доказателства за тези обстоятелства пред въззивна инстанция, на основание чл.266 ал. 3 ГПК , което не е било уважено поради липсата на предпоставките визирани в разпоредбата.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е счел, че подлежат на разглеждане възраженията на ответниците единствено относими към доказана изискуемост на вземането по ценната книга, с оглед настъпил падеж , уговорен в същата „ на предявяване „ . Съдът е приел, че подписването, и без дата на предявяването, удостоверява факта на предявяването, при това в срока – до 72 месеца от издаването на ефекта, с оглед датата на депозиране на заявлението с приложен оригинал на записа на заповед към същото. Датата на предявяване би имала значение за предявяването на акцесорни претенции за лихви,доколкото и от този момент длъжниците по ценната книга биха били поставени в забава, но такива претенции не са предмет на делото, към който извод на първоинстанционния, въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК.Съдът е приел, че всички останали допустими възражения на ответниците не са предявени в преклузивните за това срокове и не подлежат на разглеждане, анализирайки момента на предявяването им .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси: 1/ Трябва ли първоинстанционният съд да съобрази фактите,заявени преди първото съдебно заседание , но след изтичане срока за отговор на исковата молба,ако са от значение за изясняване фактическата страна на спора ,в изпълнение задължението си по чл. 143 ал.1 вр. с чл. 146 ГПК и ако не го е сторил, следва ли предметът на спора да се изясни от въззивния съд ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС ;2 / Подлежи ли на доказване датата на предявяване на записа на заповед, ако длъжникът се е подписал , че му е предявен , но не е посочена датата , с оглед възражението за изтекла погасителна давност или с оглед някакво друго обстоятелство ? – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 3 / Трябва ли да се доказва наличието на каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед ? – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 105 по т.д.№ 564 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Първият от въпросите очевидно е поставен предвид съдържанието на отговора на искова молба от В. Дриндолов ,в който , макар и по развити в различна насока,несъстоятелни правно доводи за липса на основание за отговорността му, е упоменат и договор за кредит. Касаторите целят да приравнят узнаването на факта за наличие на такъв договор с възражението за наличие на каузално правоотношение, вземането по което е обезпечено със записа на заповед. Съгласно т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС каузалното правоотношение не е предмет на иска по чл. 422 ГПК , за установяване на вземане основано на ценна книга , предявено по чл. 417 т.9 ГПК. Предмет на доказване е редовността на записа на заповед и изискуемостта на вземането по същия. Въвеждането на каузална причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника – издател, при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо,правопогасяващо, правоизключващо за вземането на кредитора възражение.Само факта на сключен договор за кредит с трето за спора лице – издател на записа на заповед, обезпечен с ценната книга, е неотносим както към предмета на иска, така и към предмета на защитата на ответниците,така както е въведена в преклузивните за това срокове по ГПК.Следователно, дори да би бил изолиран от съдържанието на защитата на ответника ,за която важат процесуалните преклузии, сам по себе си посоченият в случая факт – сключен договор за кредит между страните по ефекта, не въвежда никакъв спор или неяснота в предмета на производството. Нешо повече,ответниците като авалисти , не биха могли да противопоставят на поемателя възражения основани на каузалното правоотношение, освен при наличие на недобросъвестност или злоупотреба с право. Такъв довод, при това необоснован в съответствие с възприетото в съдебната практика за „ недобросъвестност „ и „ злоупотреба с права „ , формално е въведен също едва с въззивната жалба . С оглед преждеизложеното, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не се касае за несъобразен от съда / независимо от въпроса за преклудирането / факт, релевантен сам по себе си за разрешаването на спора,с оглед предмета на защитата на ответниците . Отделно от това и съобразно т.17 на ТР № 4 / 2013 год. , безспорно се касае за факт относим към правозащитните възражения на ответниците,подчинени на процесуалните преклузии.В този смисъл въпросът е и некоректно формулиран.
Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Възражението за погасяване на вземането по давност е въведено с въззивната жалба, респ. е преклудирано , а други възможни хипотетични обстоятелства,по отношение които да би била значима датата на предявяване на записа на заповед,потвърдено единствено с подпис на длъжниците, не би могла да бъде предмет на правен въпрос, който и съгласно задължителните указания на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , следва да е включен в предмета на спора и отговор на същия да е обосновал решаващите мотиви на въззивното решение.Въззивният съд е счел, че потвърденото с подпис предявяване, безспорно преди изтичането на указания 72 – месечен срок,считано от издаването на записа на заповед, е достатъчно да установи настъпила изискуемост на вземането на поемателя и за уважаване на исковете с предмет единствено вземането по ценната книга, не и за забава,в който случай и за период преди заявлението по чл. 417 ГПК би била от значение конкретна дата на предявяване. Дори да би бил правен , въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий с формалното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Не се сочи , в съответствие с указанията в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , неясната, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване да е предпоставило противоречива практика или при непротиворечива такава да е необходимо нейното преодоляване, с оглед развитието на обществените отношения и / или промяна в законодателството, с цел точното прилагане на закона или за развитие на правото.
По изложените в обосноваване неотносимостта на първи въпрос съображения , следва да се отрече характеристиката на правен и на третия формулиран въпрос. Каузалната причина за издаване на ефекта не е задължителен предмет на спора по иск по реда на чл. 422 ал.1 вр. с чл. 124 ал.1 ГПК, за установяване на вземане основано на запис на заповед.Относно въвеждането й в процеса и разпределението на доказателствената тежест са приложими разрешенията на т.17 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Отговор на такъв въпрос,в противоречие със задължителната съдебна практика,не се съдържа в мотивите на въззивното решение,тъй като съдът не се е счел сезиран валидно с правозащитни възражения,основани на каузалната причина за издаване на ефекта.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 898 / 07.05.2014 г. по т.д.№ 2789 / 2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. С. Д, Ц. Я. Г. и П. С. С., да заплатят на [фирма] , на основание чл. 82 вр. с чл.78 ал.8 вр. с ал.1 ГПК, разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 500 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 9 ал. 3 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :