О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2085/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Баухаус-България”ЕООД срещу решение №.8642 от 20.12.2017г по в гр.дело № 9124/2017г. на Софийски градски съд , потвърдил решение от 02.05.2017г по гр.д № 7424/2014г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор Уважени са исковете на И. П. И. по чл. 357,ал.1 КТ и чл.344 ал.1 т.1 , 2,3 КТ за отмяна на наложени в един и същи ден от работодателя дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение” и „уволнение” за две различни нарушения Въззивният съд на свой ред е приел и двете наложени наказания за несъответни на тежестта на нарушенията.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практика на ВКС по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос : когато в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение (наказание) очертаните признаци на извършеното деяние не отговарят на квалификацията , посочена в заповедта ,следва ли съдът да определи точната квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение.Изтъква се противоречие с решение № 1533/1999г на ІІІ г.о, ВКС, според което съществено е заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението ,а не неговата законова квалификация , която трябва да се определи от съда .
Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос : при преценка поведението на служителя, в частност дициплинарно минало на същия имат ли тежест предходни дисциплинарни нарушения , за което е наложено дисциплинарно наказание непосредствено преди формиране на преценката за тежестта на друго дисциплинарно нарушение , дори тези в последствие да са били отменени в хода на съдебно производство.Под „дисциплинарно минало” касаторът има предвид наложеното в същия ден наказание „предупреждение за уволнение”
Изтъква се основание по чл.280 ал.2 , предл. трето ГПК и явна необоснованост на въззивното решение при прилагането на чл.189 КТ . Според касатора налице е грубо несъотвествие на изводите на въззивния съд по фактите, тъй като е пренебрегнато обстоятелството,че в хода на дисциплинарното производство наказаният е проявил безкритично отношение към извършеното , което е дисциплинарно нарушение. Не е отчетена личността, субективната страна.Пренебрегнато е дисциплинарното минало на наказания и ефекта върху останалите служители. Създадени са предпоставки за накърняване на фирмената сигурност и доброто име на работодателя .
Ответникът по жалбата е заявил отговор, с който оспорва поставените въпроси да отговарят на критериите за допускане до касационно обжалване Съображения по всеки от въпросите са изложени от пълномощника адв. В.М. . Претендират се разноски по списък .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По формулирания в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК първи въпрос принципно следва да се изтъкне ,че законова квалификация на нарушението с оглед посочените в КТ основания за налагане на дисциплинарно наказание се извършва от решаващия съд в трудовия спор , като неточното й посочване от работодателя не е формално основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание,стига в нея нарушението да е индивидуализирано и да е посочено по ясен за работника или служителя начин в какво се състои неговото нарушение на трудовата дисциплина. В този смисъл е и посоченото от касатора решение № 1533/1999г на ІІІ г.о, ВКС. Въззивният съд не е дал противно на установеното в практиката на ВКС разрешение по този въпрос, тъй като е приел нарушенията за надлежно индивидуализирани в заповедта ,установил е и че те са извършени според индивидуализиращите ги признаци , а не изхождайки от квалификацията Не е основал изводите си на грешна квалификация при издаването на заповедта, а е направил съответната на фактите по делото правна оценка,че първото нарушение се състои в неуплътняване на работното време ; второто в нарушение на т.10.V от Правилника на вътрешния трудов ред, като и двете,предствалявайки нарушения на трудовата дисциплина при конкретните обстоятелства не могат да бъдат окачествявани като злоупотреба с доверие и поради това да се санкционират най-тежко, както е поддържал ответникът-работодател при мотивиране на заповедта и в процеса включително . В случая въпросът за квалификацията на дисциплинарните нарушения не се е отразил на решаващите изводи на съда ,в решаваща за изхода на делото насока, а именно по прилагането на чл.189 ал.1 КТ.Критерият на тази норма се прилага към установеното, индивидуализирано и конкретно извършено нарушение и спрямо същото се преценява съответствието , а не спрямо поддържаната от работодателя квалификация за нарушение.Така е подходил и въззивния съд.Поради това в т.1 от изложението не е изпълнен общият критерии за относимо поставен правен въпрос .
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по втория формулиран въпрос. В случая съдът е приел за извършени и двете конкретни нарушения за които са наложени отделни наказания, посочени в заповедта. Нарушенията не са еднотипни и повтарящи се,не са еднакви от субективна страна и не са системни по смисъла на закона. Дори при системни нарушения, според установената практика на ВКС не се налага обезателно извод за съответствие на най-тежкото наказание. Принципно следва да се изтъкне ,че съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, когато същите са няколко и за кратък период от време , именно в тяхната цялост и именно с оглед критерия на чл. 189 ал.1 КТ. Указано е и при множество нарушения да се прилага чл. 189 ал.1 КТ и не е необходимо указанието да се допълва в отговор на конкретно поставения въпрос за случай, при който работодателят е наложил две отделни наказания „предупреждение за уволнение” и „уволнение”, като и двете, предмет на трудовия спор по отделните искове, са несъответни по тежест.В практиката на ВКС (реш. №162 /2010г гр.д№299/2009г,ІVг.о ,реш.№1718/2002 по гр.д. №2050/2001г ІІІ г.о, реш.249/1995г д.№1548/1994г ІІІ г.о, решение №117/2012г по гр.д № 1306/2011г ІV г.о , реш. № 55 /2011 по гр.д. № 1972/2009г ІV г.о ,и реш. № 29 /2015 по гр.д. № 3149/2014г на ІІІ г.о на ВКС и др.) е указано всички нарушения, дори системните,да се преценяват за това доколко изразяват нежеланието на работника или служителя да изпълнява задълженията си , защото тази преценка може да обуслови различни изводи за тежестта на нарушенията в различните случаи.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути, във връзка с които са формулирани въпросите по изложението .По критерия на чл. 189 ал.1 КТ се преценяват обстоятелствата, при които нарушението е извършено и поведението на служителя,както е подходил и въззивния съд. В случая наказанията са преценявани за съответствие и поотделно за двете нарушения, тъй като работодателят ги е санкционирал с отделни заповеди , издадени в един същи ден, предмет на отделни искове за отмяната им.Първото от нарушенията се свежда до неуплътняване на работното време по чл. 126,т.3 КТ и поведението на ищеца е укоримо поради това,че през работно време е ползвал служебния компютър за достъп до сайтове,несвързани с работата му. В предприятието не е имало ограничение за ползване на интернет, нито утвърдени правила за използването на служебните компютри например наложени ограничения, които работникът пряко да е нарушил.Затова в писмени обяснения работникът е оспорил поведението му да е нарушение на трудовата дисциплина. За част от вмененото нарушение през един от трите работни дни, общо 13 минути, съдът не е приел да се установява и нарушение.Отчетено е в съдебния спор ,че нарушението , както е прието за установено , не е в обем и степен, отразила се неблагоприятно на изпълнението на трудовата дейност на работника , не са налице и сериозни неблагоприятни последици за работодателя,в т.ч„накърнена репутация” ,оплаквания от клиенти и пр. и съобразно приетото по фактите, тежестта не обуславя наложеното дисциплинарно наказание „предупреждание за уволнение”.
Второто от вменените нарушения , за което е наложено най-тежкото наказание , според решаващия съд също не може да се квалифицира като нарушение на задължението за лоялност,липсва общата характеристика на подвежданите под основанието по чл.190,ал.1 т.4 и чл.187,ал.1 т.8 КТ състави,като с оглед доводите на ответника като въззивен жалбоподател, са изложени подробни мотиви в тази връзка с позоваване на установената съдебна практика по въпроса. Установено е че на 17.12.2013г около 7,45ч., преди началото на работния ден ищецът е внесъл на територията на търговския обект (магазин) алкохол – две туби от по 10 л. с вино ,но не на работното си място , което е в отдел „Разкрой” , а като ги е оставил в помещението(стая) на охраната , т.е с представата че така не ги внася в търговския обект , а още по-малко на работното си място.Тубите са описани от„разследваща комисия” около 14ч на същия ден там, където са оставени ,т.ена входа на търговския обект,при лицата осъществяващи контрол какво се внася в него. Отворени са от тази комисия за да се констатира,че съдържат алкохол (вино)и са възприети като „внесени” на територията на търговския обект при наличие на забрана за това.
Изводът от обстоятелствата несъмнено е изключване на намерението алкохолът да се употребява в работно време и на работното място, която преценка работодателят не се е ангажирал и сам да направи. Направили са я съдилищата Същевременно въззивният съд е приел ,че ищецът все пак е осъществил нарушение на т.10, раздел V от Правилника за вътрешния трудов ред, която гласи :„внасянето и консумирането на алкохол на работното място е абсолютно забранено”. Изтъкнато е от въззивния съд, че извършеното от ищеца не представлява поведение, с което работникът да е компроментирал оказано му доверие или да е уронил доброто име на работодателя си ,както е била мотивирана заповедта за дисциплинарно уволнение, съответно тежестта на наложеното наказание не е пропорционална на тежестта на нарушението.
Така формираната преценка на въззивния съд , изразена в мотивите на решението, доколкото извън предмета на проверката пред настоящата инстанция в настоящата фаза е правилността на извода, че извършеното от И. на 17.12.2013г.изобщо представлява дисциплинарно нарушение, е израз на принципно указаните в практиката на ВКС насоки за прилагането на чл. 189 от КТ във връзка с тежестта на нарушението и съответства на фактите , като позоваването на чл. 280 ал.2, предл.последно ГПК като основание за допускане до касационно обжалване е несъстоятелно .
При нарушения като процесните ,в тяхната последователност и цялост, не може да се направи извод за постоянство, или упорство в укоримото поведение.Като неизпълнение на задължения, свързани с трудовата дисциплина, нарушенията не са били установени по начин , който да ги утежни от субективна страна,а тъкмо обратното. Възраженията в обясненията на работника и отправените в тях нападки,че спрямо него се действа преднамерено и избирателно изразяват протест срещу превратно упражняване на дисциплинарна власт и не обективират признаците, които установената практика на ВКС свързва с тежестта на нарушенията при изследване на субективната им страна. Формулираната теза в изложението , че ако в обясненията си работникът не е изразил самокритично отношение към нарушенията и без да отрича изцяло фактите твърди необективност и преднамереност при уличаването му в тези нарушения, следва да се наложи най-тежко дисциплинарно наказание, не се подкрепя от установената практика на ВКС по прилагането на чл. 189 от КТ.
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата , установени в размер на 1500 лева .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №.8642 от 20.12.2017г по в гр.дело № 9124/2017г. на Софийски градски съд
Осъжда Баухаус-България”ЕООД да заплати на И. П. И. от [населено място] , [жк], ет.5 , сумата 1500 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .