3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 23,11,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 276 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 26054/25.V.2009 г. на „А.” Е. – С, подадена чрез процесуалния му представител, против въззивното решение № 1347 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 2656/08 г., с което – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – дружеството е било осъдено да заплати на тогавашната Аг. сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща неустойка поради неизпълнение на поето с приватизационен договор от 23.VІ.1999 г. задължение за поддържане в следващите 5 години на П. № 63870, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на иска /29.ХІІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане, както и 200 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на търговеца касатор са за незаконосъобразност и постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати от СГС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът на Аг. за неустойка в размер на сумата от 5 000 лв. да се отхвърли като неоснователен, или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от неговия процесуален представител по пълномощие, касаторът „А.” Е. – С обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, възприемайки обаче последната едностранчиво – като значимост за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото и без въобще да се формулира въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който СГС да се е произнесъл с атакуваното неговото въззивно решение.
Като ответник по касация агенцията за следприватизационен контрол /сега с наименованието агенция за приватизация и следприватизационен контрол/ писмено е възразила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „А.” Е. – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Обективно не е възможно да се констатира наличие на която и да е от двете релевирани от търговеца касатор предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложно поле на касационния контрол. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС няма задължението да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на осъдителното въззивно решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 9.ІV.2009 г., постановено по гр. дело № 2656/08 г. /поправено с решение от 30.ХІ.2009 г. относно точната номерация на първоинстанционното дело/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. дело № 276 по описа за 2010 г.