Определение №790 от 4.11.2019 по гр. дело №2630/2630 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 790

София, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2630 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрисконсулт Н. С. срещу решение № 75 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 591/2018 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се потвърждава решение № 416/17.10.2018 г. по гр.д. № 250/2018 г. на Районен съд Ловеч и е уважен предявения иск на Г. И. И. и Е. Д. М. против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, за сумата от 6282 лева /по 3141 лева на всеки от ищците/, като обезщетение за причинените им имуществени вреди от унищожаването на собствената им жилищна сграда в [населено място], община Ловеч, при възникнал пожар на 14.06.2014 г., ведно със законната лихва от 16.06.2014 г. до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и в контекста на търсената защита и исканията и твърденията на страните?; Дали и при какви обстоятелства съдът е длъжен да възприеме, при формиране на своите правни изводи, заключението на вещото лице? Изложени са съображения, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а отделно се твърди очевидна неправилност на решението и произнасяне по казуса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Г. И. И. и Е. Д. М., двете чрез адвокат Д. С. от АК-Л. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба като считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендират разноски пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като от действията на негови служители, при изнасяне на ел.табло за измерване на консумираната електроенергия на границата на имота, в нарушение на изискванията за пожарна безопасност при експлоатацията на електропреносната мрежа е била монтирана защитна апаратура, която не е сработила, поради неправилния избор на автоматичен предпазител. Съдът е установил също стойността на сградата към датата на възникналия пожар – 14.06.2014 г., съобразявайки заключението на вещо лице, с оглед на което е присъдил обезщетение за причинените на ищците имуществени вреди в размер на общо 6282 лева /по 3141 лева на всеки от тях/.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните принципи в гражданския исков процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД. Не се установява явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, доколкото решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ засягаща търсената от страните защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси, независимо че обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, не дават основание въззивното решение да бъде допуснато до касация поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Първият процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – напр. решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г. на ІІІ г.о. и решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В конкретния случай, въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които са от значение за изхода на делото и въз основа на тях е определил размера на дължимото обезщетение, като е възприел изводите на първата инстанция, че се доказва фактическият състав на непозволено увреждане, тъй като са установени действия на служители на ответника, които са противоправни /при изпълнение на възложена работа са свързали съществуващите проводници с различна електропроводимост и не са поставили безопасна защитна система при експлоатацията на ел.мрежа, от което е причина вреда/, т.е. въззивният съд е установил всички елементи в хипотезата на чл.49 ЗЗД, поради което няма противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Въпросът за правомощията на съда, при формиране на своите правни изводи, да прецени дали да възприеме фактическите констатации и изводи на вещото лице в експертното заключение по делото, също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В съдебната практиката на ВКС по същия въпрос /напр. решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на I г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на IV г.о., решение № 762/20.07.2011 г. по гр.д. № 1371/2009 г. на I г.о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на II т.о./ се приема, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, дори когато страната не е направила възражение срещу него, а следва да го преценява с оглед на останалите доказателства по делото. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, като изложи аргументи, защо възприема или не изводите в нея, както е приел въззивният съд в решението /мотивирайки се с установените по несъмнен начин обстоятелства и в хода на досъдебното производство и свидетелските показания по делото/. Фактическите и правни изводи на съда не могат да бъдат проверявани от касационната инстанция за необоснованост в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС.
След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.49 ЗЗД не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на поставен правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Г. И. И. и Е. Д. М., двете чрез адвокат Д. С. от АК- Л., са поискани разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в размер на общо 1000 лева /по 500 лева на всеки/.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 11.04.2019 г. по в.гр.д. № 591/2018 г. на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. И. И., ЕГН [ЕГН] и Е. Д. М., ЕГН [ЕГН], двете чрез адвокат Д. С. от АК-Л., разноските пред касационната инстанция в размер на общо 1000 (хиляда) лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top