О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 05 декември 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5144 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. В. от [населено място], срещу определение от 23.05.2013г. по ч.гр.д.№6581/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 17.10.2012г. по гр.д.№44218/2012г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е отхвърлено искането за допускане на обезпечение на исковете с правно основание чл.424 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е върната исковата молба на Д. К. В. и е отхвърлено искането за допускане на обезпечение на исковете с правно основание чл.424 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят счита, че въпросът „за преценката за допустимостта на исковете с правно основание чл.424 ГПК при сочени като новооткрити обстоятелства – създадена съдебна практика”, е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Позовава се на съдебни актове, постановени по други спорове, по които не е страна. По поставения въпрос има създадена задължителна съдебна практика, в съответствие с която е постановено обжалваното определение. С постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения е прието следното: с определение № 262 от 31.05.2013г. по ч.гр.д.№2375/2013г. на ВКС, Іг.о. е прието, че преценката дали соченото от предявилото иска лице новооткрито обстоятелство е от категорията на тези, които има предвид чл.424 ГПК, касае допустимостта на иска; а дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл.424 ГПК белези-определеност и установеност към конкретен времеви момент,както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата,на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, както е прието в определение №591/28.06.2012г. от тричленен състав на ІІ ТО по ч.т.д.№772/2011г., е въпрос, който стои извън редовността на исковата молба и подлежи на разглеждане по същество. В останалата част въпросът е конкретен – дали постановените съдебни актове, на които ищецът се позовава като новооткрити обстоятелства, касаят или не касаят пряко спора за съществуване на вземането, за което в полза на [фирма] по гр.д.№2679/2009г. на СРС е издадена заповед за изпълнение. Когато съдебните актове не касаят съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, какъвто е и разглежданият случай, съдебните актове не представляват ново обстоятелство, което да дава право на предявяване на иск по реда на чл.424 ГПК. Съдебната практика по приложението на определена правна норма не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424, ал.1 ГПК, тъй като не касае осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти, нито представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл.424 ГПК, тъй като не удостоверява съществуването на такива факти. Позоваването на промяна в съдебната практика не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК. Новите обстоятелства,които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по реда на чл.424 ГПК следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор /с осъществяването на факти от действителността,имащи значение за конкретния правен спор/, т.е. с възникването,съществуването или прекратяването на спорното правоотношение. Жалбоподателят не е посочил и представил съдебна практика, с която да е дадено друго разрешение на този въпрос, поради което не е налице соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят е поставил и въпрос: дали длъжникът разполага с иска по чл.424 ГПК след като в нарушение на закона е бил лишен от възможност да възрази по чл.414 ГПК поради нередовно призоваване. Счита, че този въпрос е разрешен при противоречива съдебна практика. Така поставеният въпрос нито е разрешен с обжалваното определение, нито е стоял за решаване от съда, тъй като в исковата молба не се съдържа твърдение в тази насока, а напротив – съдържа се твърдение, че длъжникът е направил възражение /стр.8 от исковата молба/. Не е посочена от жалбоподателя и съдебна практика като допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.05.2013г. по ч.гр.д.№6581/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 17.10.2012г. по гр.д.№44218/2012г. на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: