О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 511/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Е. М. ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Т” № 9 чрез процесуален представител адвокат А против въззивно решение на Софийски апелативен съд, 4 състав № 229/19.01.2009 г. по гр. д. № 1196/2008 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І-11 състав от 25.03.2008 г. по гр. д. № 1402/2006 г. и е постановено друго решение, с което Х. Е. М. е осъден да заплати на С. Б. Б. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 25.04.2001 г. в размер на 20 000.00 лв., обезщетение за имуществени вреди от разходи за медицински прегледи в размер на 170.00 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.04.2001 г. до окончателното им изплащане, 200.00 лв. разноски по делото за двете инстанции и 1 210.20 лв. за държавна такса.
С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, засягащ основателността на предявения иск и решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно:кога непълнолетното лице е наказателно отговорно и по какъв ред трябва да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, за да отговаря за вреди. Позовава се на Р. № 19/6.02.1995 г., ВС, ІІІ н. о. На второ място твърди, че с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно: гражданска отговорност за претърпени вреди по чл. 45 ЗЗД би била изключена само тогава, когато за непредпазливото деяние е било предвидено наказание съгласно чл. 11, ал. 4 НК и деецът е бил оправдан. В този смисъл се позовава на Р. № 1934/15.01.2002 г. по гр. д. № 288/2001 г., ВКС, ІV г.о. На трето място, поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, засягащ основателността на предявения иск и решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато пострадалото непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него контрол от страна на учителите му и в случая следва ли чл. 51 ал. 2 ЗЗД да намери приложение. Позовава се на Р. № 1934/15.01.2002 г. по гр. д. № 288/2001 г., ВКС, ІV г. о. и на ТР № 88/12.09.1962 г., ВС, ОСГК. На четвърто място, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, засягащ основателността на иска и решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: причинителят на вредата отговаря само за онези вреди, които са в пряка причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не носи отговорност. Посочва ТР № 88/12.09.1962 г., ВС, ОСГК. Решенията, на които касаторът се е позовал са представени към изложението.
Ответникът по касация С. Б. Б. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. Счел е за безспорно установено извършено деяние, от което е настъпила вреда – по време на час в училище като непълнолетен ответникът Х. М. е хвърлил химикалка към ищеца С. Б. , химикалката е ударила последния в окото, вследствие на което зрението му е било увредено до степен на пална фактическа слепота на дясното око. Към момента на събитието ответникът, макар и непълнолетен е бил способен да разбира и да ръководи постъпките си и може да носи отговорност за деянието, в който смисъл е приетото от съда без оспорване от страните заключение на съдебно-психатрична експертиза, подкрепено със свидетелски показания относно състоянието на ответника непосредствено след инцидента. Деянието е извършено по непредпазливост и съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е допустимо.
По посочените с жалбата материалноправни въпроси, така както са уточнени с изложение на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.
В съответствие с разрешението с Р. № 19/6.02.1996 г. по н. д. № 346/95 г., ВС, ІІІ н. о. въззивният съд е приел, че ответникът-непълнолетен към датата на деликта е отговорен за причинените на ищеца вреди, тъй като към този момент е бил в състояние да разбира и да ръководи постъпките си.
В съответствие с Р. № 1934/15.01.2002 г. по гр. д. № 288/2001 г., ВКС, ІV г. о. въззивният съд е приел, че с поведението си в момента на деликта ответникът е нарушил принципа да не се вреди другиму, поради което той следва да отговаря за непозволеното увреждане на основание чл. 45 ЗЗД.
Що се отнася до хипотезата за изключване на гражданската отговорност, ако за непредпазливото деяние е било предвидено деяние съгласно чл. 11, ал. 4 НК и деецът е бил оправдан, цитираното с изложението решение не е относимо към конкретния случай.
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд не се е произнасял. Доводът се поставя за първи път с касационната жалба.
Въпросът за наличие на причинна връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД е обоснован в изложението с доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че е налице пряка причинна връзка между нараняването на дясното око на пострадалия при инцидента и отлепването на ретината, довело до нулево зрение на дясното око на ищеца.
„Н” е общо основание за касиране на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не може да се преценява в аспект на основанията за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав № 229/19.01.2009 г. по гр. д. № 1196/2008 г. по касационна жалба от Х. Е. М. ЕГН ********** чрез процесуален представител адвокат А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: