Определение №790 от по гр. дело №874/874 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                
 
                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                         
 
 
№  790
 
гр.София,  16.07.2009г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
 
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 874 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.12.2008г. по гр.д. № 570 / 2008г., с което Великотърновски окръжен съд, е уважил предявените от С. И. С. искове срещу “Национална е. компания” Е. и П. “Я” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “НЕК” Е. – П. “Я” – София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от С. И. С. искове срещу и П. “Я” с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Приел е че извършеното със Заповед №ЛС-01194/21.11.2006г. уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконно, тъй като макар и да е налице реално съкращаване на щата за длъжността “монтьор и поддържане на машини и ел.оборудване”, то не е извършен надлежен подбор – поставени са съответен брой точки на подлежащите на съкращаване лица, но не е ясно на базата на какви конкретни критерии е извършено това оценяване. Съдът е отхвърлил исковете спрямо ответника “Национална е. компания” Е. за признаване за незаконно на уволнението и възстановяване на работа на уволнения работник, но е уважил искове с правно основание чл.220 КТ и чл.224 КТ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят – жалбоподател е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно участие на страни в процеса пред въззивния съд, които не са конституирани по надлежния ред. Позовава се на противоречие с даденото разрешение в т.9 от ТР№1/2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, в която е прието, че не е допустимо изменение на иска пред въззивния съд, изразяващо се в прибавяне на нова страна и на трайната практика по приложение на пар.1 ДР на КТ, вр.чл.357,ал.1 КТ, намерила израз и в решение от 25.06.1998г. по гр.д. №970/1997г. на ВКС, в което е прието че работодател е не само ЮЛ и работодателят е страна по спора, решение от 17.06.1997г. по гр.д. №250/1997г. на ВКС, посочващо че работодателят е страна в трудовия спор, решение от 09.06.1995г. по гр.д. №1959/1994г., в което е прието, че страна е работодателя, който може да е и поделение.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по процесуален въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, касаещ точната легитимация на страните по него, но същият е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС, изискваща, страни по трудовите спорове да са работника и работодателя. Съдът в конкретния случай, в съответствие с тази практика е приел, че работодател е П. “Я”, което се намира в структурата на “НЕК”- Е. и страните по делото са надлежно конституирани още в първата инстанция, тъй като са били посочени като ответници в исковата молба и “НЕК” Е. и предприятието “Я”, като негово поделение, при което не е допуснато участие на нова страна пред въззивния съд в противоречие с даденото разрешение на този въпрос в т.9 от ТР№1/2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС. Съдът именно в съответствие с трайната практика на ВКС е определил точно и понятието работодател, като е приел, че такъв е именно жалбоподателя. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице соченото в жалбата основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 18.12.2008г. по гр.д. № 570 / 2008г. на Великотърновски окръжен съд, по жалба на “НЕК” Е. – П. “Я” – София.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top