О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 790
София, 29,12,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 661 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2105/17.ІV.2009 г. на застрахователната компания „Л” АД-София, подадена от застрахователя в качеството му на трето лице-помагач /на страната на ответника в процеса Г. Ил. Ц. от гр. С., против въззивното решение № 30 на Габровския ОС, ГК, от 18.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 13/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 164 на Районен съд-гр. Севлиево по гр.д. № 128/08 г. С последното, на основание чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, Г. И. Ц. от гр. С. е бил осъден да заплати на П. И. Ц. от същия град о. сума в размер на 8 500 лв. – като съвкупност от три отделни обезщетения за неимуществени вреди, всички причинени й от ПТП, настъпило по негова вина на 12.ІХ.2007 г.
Оплакванията на подпомагащата страна-касатор З. „Л” АД-София са както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното въззивно решение на Габровския ОС: поради необоснованост и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 175 ГПК /отм./, но също и заради противоречието му с материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. С оглед всичко това се претендира касирането му, като в жалбата са инвокирани доводи, че потвърждавайки изцяло решението на С. РС по спора, въззивният съд е възпроизвел порок на първоинстанционния съдебен акт, в чиито диспозитив е намерил място израза: „при участието на З. „Л” АД София като трето ответно лице”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът З. „Л” АД-София поддържа чрез процесуалния си представител, че налице била предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждането на неговата касационна жалба по същество, защото с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла „по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона”, доколкото погрешно било възприето от решаващия съд, че застрахователят участва в исковия процес между П. Ц. и Г. Ил. Ц. в качество, каквото процесуалния закон не предвижда, а именно: „трето ответно лице”. Това положение въвеждало в заблуждение относно това дали касаторът не отговаря заедно с Ц. „в условията на солидарност”.
Главните страни в процеса П. Ил. Ц. и Г. Ил. Ц. , а сега – ответници по касация, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакванията в жалбата на третото лице З. „Л” АД-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна подпомагаща страна във въззивното производство пред Габровския окръжен съд, касационната жалба на З. „Л” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване дефинитивно предпоставя, че процесуалноправният въпрос, по които в случая Габровският ОС се е произнесъл в качеството си на въззивна инстанция, е такъв, чието разрешаване допринася за промени в създадената поради неточно тълкуване заварена съдебна практика, респ. за осъвременяване на извършеното с нея тълкуване – с оглед настъпили междувременно изменения в законодателството и в обществените условия, а що се отнася до релевантността му за развитие на правото въобще, тя е мислима единствено на плоскостта на констатации, че приложимите към конкретния казус закони /ЗЗД, ТЗ, респ. КЗ/ са било непълни, било неясни или противоречиви, така че да е наложително да бъде създадена съдебна практика по прилагането им или за да бъде заварената такава осъвременена – предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Касае се имплицитно до едно общо и неделимо правно основание за допускане на касационното обжалване, което ще е налице във всички хипотези, в които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния разум на законите. Такива твърдения обаче липсват в изложението на касатора З. „Л” АД-София по обосноваване допустимост на касационното обжалване. Релевираният процесуалноправен въпрос въобще не се схваща касатора в горния смисъл, т.е. като такъв, който следва да отговаря на кумулативното изискване на законодателя да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. Предпоставката за допустимост на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК обаче, е нещо съществено различно от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. В равна степен изложеното дотук се отнася и до релевираното от касатора З. „Л” АД-София противоречие на въззивното решение с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Недопустимо е отъждествяването на това конкретно касационно отменително основание с основание за допустимост на касационното обжалване, след като в изложението въобще не е бил формулиран материалноправен въпрос – наред с изтъкнатия процесуалноправен, по който Габровският ОС да се произнесъл в качеството си на въззивна инстанция по спора.
От друга страна, несъмнено е, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания, не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, което е предмет на настоящата, подадена от подпомагаща страна касационна жалба. При възможността по свой, служебен почин ВКС да проверява допустимостта на обжалваното въззивно решение, такава по съдържание проверка би могла да бъде инициирана и от всеки един касатор.
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите към решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната „на която помага или която го е привлякла”. Възможно е употребеният в диспозитива на първоинстанционното решение израз: „при участие на З. „Л” АД София като трето ответно лице”, да е източник на спор по тълкуването му, но това съвсем не прави обжалваният съдебен акт на Габровския ОС по съществото на облигационния спор процесуално недопустим.
С оглед всичко изложено достъпът на тази подпомагаща страна до касационно обжалване на въззивното решение на Габровския ОС, постановено по гр.д. № 13/2009 г., ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 30 на Габровския окръжен съд, ГК, от 18.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 13/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 661 по описа за 2009 г.