ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 790
София, 17.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 769/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” Е. – гр. С. срещу Решение № 81 от 25.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 87/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 143 от 24. ХІ.2008 г. по гр. №. г. на Русенски окръжен съд в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен искът, предявен от “Н” Е. – гр. С. срещу “Н” Е. – гр. В. на “Братя Б. – Н. , О. и синове” О. – гр. В. за сумата 20 657.70 лв. – обезщетение за вреди от запор върху 290 бр. гуми по допуснато обезпечение на иск, предмет на гр.д. № 1049/ 2001 г. на СГС, който е отхвърлен, и за сумата 8243 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 26.VІ.2001 г. – 28.V.2004 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото – в съдебната практика въпросът не е разглеждан. Жалбоподателят счита, че съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, неправилно решени от съда, са свързани с предмета на иска и възникват в резултат на смесването между предмета на иска по чл. 322 ал. 1 ГПК (отм.) – взаимовръзка и съотношение между обезпечителното производство, бъдещия иск и иска за обезщетение за вреди. Жалбоподателят излага, че ищецът по бъдещия иск, предмет на гр.д. № 1049/ 2001 г. на СГС, е поддържал иска в продължение на 3 години, както и искането за обезпечаването му, отмяна на обезпечението е постановена след влизане в сила на решението по гр.д. № 1049/ 2001 г., по това дело предметът на нарушение на търговска марка е от внос на 575 бр. гуми, поради което недопустимо съдът е разделил основателността на иска за обезщетение за вреди, на “безспорни” по съдебно решение и на вреди, настъпили по “обективни обстоятелства”. Счита, че обезпечителната мярка е запор върху 575 бр. гуми и пренасянето на предмета на иска по гр.д. № 1049/ 2001 г. на СГС върху обезпечителното производство, е недопустимо смесване, като вредите настъпват върху обекта, върху който е наложена обезпечителната мярка, без значение от предмета на бъдещия иск, поради което е неправилен изводът, че ищецът търпи вреди само от запора на 285 бр. гуми. Жалбоподателят излага и съществен процесуалноправен въпрос: може ли ответникът да иска допълване на съдебно решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, въз основа на който излага съображенията си за неправилност на изводите на въззивния съд за неоснователност на иска за вреди за 290 бр. гуми. Жалбоподателят сочи съдебна практика на ВКС (решението на КРС не е влязло в сила) по приложението на чл. 322 ал. 1 ГПК (отм.), поддържа, че решаването по тези въпроси ще има значение за разрешаването и на други правни спорове, както и за развитието на правото. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. “М” – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва основателността на касационната жалба по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по жалбата “Н” Е. – гр. В. и останалите ответници по жалбата не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността й по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск по чл. 322 ал. 1 ГПК (отм.), както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед изложените от жалбоподателя материалноправни и процесуалноправни въпроси, не може да се приеме, че са изложени правни въпроси, релевантни за делото, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 281 ГПК. За изхода на конкретното дело релевантен материалноправен въпрос е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска, който въпрос е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Такъв е разрешеният от съда материалноправен въпрос: налице ли са предпоставките на чл. 322 ал. 1 ГПК (отм.) за ангажиране отговорността на ответника за вреди, причинени от допуснато по негово искане обезпечение на иск, когато искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение и кои са вредите, причинени следствие обезпечението. Касационният съд при преценката налице ли са предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, следва да се произнесе дали релевантните за делото въпроси, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Като е посочил кой е разрешения от съда материалноправен въпрос, който извежда от пренасянето на предмета на иска по гр.д. № 1049/ 2001 г. на СГС върху обезпечителното производство, въз основа на което извежда, че искът за вреди е основателен и за 290 бр. гуми, за които е отхвърлен, вместо да обоснове защо поддържа, че произнасянето по разрешения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, жалбоподателят фактически излага съображения за неправилност и за необоснованост на въззивното решение. Изразеното от жалбоподателя несъгласие с извършеното от съда, както и посочените от него грешки, допуснати по негова преценка от въззивния съд при извеждане на правните изводи в решението, са доводи за неправилност и за необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, които съображения ще се обсъждат, ако се допусне касационно обжалване.
Не може да се приеме, че изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: може ли ответникът да иска допълване на съдебно решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, е релевантен за изхода на делото. Както и сега да се реши този въпрос, това няма да се отрази на правилността на въззивното решение. Доводите на жалбоподателя, че разрешавайки този въпрос, въззивният съд е направил необосновани правни изводи, са доводи за неправилност и за необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 322 ал. 1 ГПК (отм.) има трайноустановена съдебна практика, посочена и от жалбоподателя, която не е противоречива и не се нуждае от ново тълкуване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения искането на ответника за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в посочената част на Решение № 81 от 25.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 87/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: